Веровещица

„Не си признавай. Моля те, не си признавай.“

Подозрението, че император Хенрик знае за вещерските способности на Сафи, беше

едно, но нямаше нужда и целият останал свят да научава каква беше. Ами ако Мерик

решеше да я използва - или да се ожени за нея, какъвто беше планът на Хенрик? Или пък да

я убие, преди да попадне в лапите на някой от враговете му?

Нишките на Сафи обаче преминаха от сив страх към наситено, решително зелено и

Изьолт изпусна отчаяно дъха си.

- И какво? - изпъна рамене нишкосестра ѝ. - Какво ако съм веровещица, адмирале? Има

ли някакво значение?

Той я сграбчи с мълниеносно движение за китките, извъртя я и изви ръцете ѝ зад

гърба. '

- Има огромно значение - изръмжа. - Каза ми, че никой не те преследва. Че не си важна

особа, а се оказва, че си веровещица, сгодена за император Хенрик.

Той тикна ръцете ѝ още по-плътно до гърба.

Лицето на Сафи се стегна, но когато Изьолт наклони тяло, готова да защити

нишкосестра си - да се бие за нея, -тя поклати глава предупредително.

Когато заговори отново, тонът и нишките ѝ бяха стряскащо овладени.

- Реших, че ако научиш коя съм, може и да ме предадеш на карторците.

- Лъжа - Мерик доближи лице на сантиметри от нейното. - Магията ти разпознава кога

говоря истината, домна, а аз ти казах, че нямам никакво намерение да те нараня. Искам

единствено да осигуря храна за своя народ. Защо е толкова трудно... ?

Гласът му прегракна, той замълча, а аленият гняв в нишките му прерасна в тъмносиня

тъга.

- Сега останах без приливовещи, домна, а и марсточаните са по петите ми. Останаха ми

единствено корабът, верните ми моряци и помощник-капитанът. Ти обаче насмалко да ми

отнемеш и тях.

Сафи отвори уста, за да се възпротиви, но той не беше приключил:

- Можеше да се възползваме от появата на морските лисици и да избягаме. Вместо това

едва не умряхме, защото ти не остана в каютата си, както ти беше наредено. Наложи се да

те търся, което ни превърна в стръв за лисиците. Безразсъдството ти едва не коства

живота на моряците ми.

- Но Изьолт...

- ...щеше да се оправи - Мерик я натисна в гърба и тя изкриви поза. - Бях намислил да

намеря огневещ за приятелката ти в мига, щом стъпехме на нубревненска земя. Знаеш, че

говоря истината, нали? Вещерските ти способности трябва да ти го издават.

Сафи кръстоса поглед с неговия. После нишките ѝ пламнаха в ослепително синьо

разкаяние и гузно червено и тя кимна.

- Така е.

Той отново се поддаде на гнева. Стисна я здраво и нареди:

- Тръгвай!

За пълна изненада на Изьолт Сафи тръгна безропотно. Нишките ѝ се сляха с тези на

Мерик и затрептяха в нюанси в още по-ярко червено.

Изьолт отвори устни и вдигна крак, за да я последва. И да попречи на Мерик да

осъществи каквото там беше намислил.

Нечия ръка я стисна за китката.

- Недей.

Тя обърна глава. Момичето с плитките клатеше глава.

- Не се меси - рече тя сухо. - Няколко часа в железата няма да ѝ навредят.

- В кое?

Изьолт се врътна рязко... и ѝ призля. Мерик бутна Сафи на земята, хвана я за краката...

И вдигна някакви железните ленти над глезените ѝ.

Огромните окови се затвориха със скърцане, ключалките щракнаха, а Сафи успя

единствено да я измери с очи през палубата.

Изьолт отново понечи да иде при нея, но този път един възрастен моряк ѝ препречи

пътя.

- Остави я там, малката. Или ш’те затвори и тебе.

Сякаш за да потвърди думите му, Иврен се стрелна напред с вик:

- Не може да постъпваш така с нея, Мерик! Тя е карторска домна! Не е нубревненка!

Принцът се изправи и махна леко на моряците си... макар че очите му останаха

приковани в леля му.

- Ти обаче си нубревненка, така че и твоето неподчинение няма да остане безнаказано.

Нишките на Иврен се обагриха в тюркоазена изненада, а двама моряци я сграбчиха и я

отнесоха към втори чифт железни крачоли. Докато я наместваха и затягаха оковите, Мерик се обърна, сякаш да си ходи.

- Значи си готов да измъчваш една домна? - извика Иврен. - Ще ѝ сториш нещо, Мерик!

Ще съсипеш договора си!

Той застина и се обърна към леля си.

- Налагам наказание, не мъчение. Последиците от неподчинението ѝ бяха известни.

Освен това - добави той със смъртоносно спокойствие - що за адмирал... що за принц... щях

да бъда, ако не спазвах собствените си закони? Домната оцеля невредима след

нападението на морските лисици, така че няколко часа в железата няма да ѝ навредят.

Обаче ще ѝ дадат време да помисли за ада, който ни навлече.

- Не беше нарочно - обади се Сафи, заковала очи в него. - Не съм искала да наранявам

нито теб, нито Кълен... нито Нубревна. Не знаех за марсточаните - кълна се, адмирале. Чичо

ми ме увери, че никой няма да тръгне по петите ми!

Изьолт се изумяваше все повече. Пред очите ѝ нишките над главата над Сафи - както и

тези над главата на Мерик -туптяха с някаква сурова, неутолима нужда. Нишките на Сафи

се спуснаха към неговите, а те пък се увиха и усукаха около тях.