Върховната тайна

Не знаеше как са разположени къщите в някогашния му квартал, нито как са подредени шкафовете в стаята, където лежеше, но бе запознат с всеки милиметър от това петно от един квадратен сантиметър, което толкова внимателно наблюдаваше. И в този миг му хрумна нещо. Да вижда беше само по себе си огромно удоволствие. Да вижда каквото и да е. Дори едно обикновено петно.

В дванайсет дойде доктор Финшер. Мартен би искал да му подскаже на какво мъчение го подлагат санитарите. Но неврологът извърши само необходимите терапевтични действия. Когато си отиде, санитарите загасиха лампата.

Пълен мрак. Отново пълна слепота.

Жан-Луи Мартен изчака да си тръгнат чудовищата, а след около час откри, че на тъмно чува неща, които не долавя, когато има светлина — тежкото дишане на болния в съседната стая, шума на помпата на апарат за изкуствено дишане, разговора на санитарите в коридора.

Странно, каза си той, едва когато те лишат от едно сетиво, разбираш колко ти е необходимо то.

Тези звуци са съществували и преди, но той не им е обръщал внимание. Сега сякаш цял един нов свят се откриваше пред него. Свят с петно на тавана и хиляди вълнуващи фонови шумове.

След това откритие страхът от тъмното отново се върна. И докато омаята от петното траеше няколко мига, потресът от мрака изглеждаше безкраен. Взе дори да си мисли, че в тъмнината може да умре, без да забележи. Тогава изпита огромно съжаление към себе си. И никой не видя как в пълния мрак от окото му потече възкисела сълза.

31.

Люкрес напразно натиска ключа за лампата.

Сигурно е изгорял някой бушон.

Светят само зелената и бялата лампичка над надписа EXIT. Те се захранват от самостоятелен генератор. Младата жена вижда кутия кибрит до бунзеновата горелка и пали една клечка.

Влиза в помещението с рентгена. Съдебният лекар с бяла престилка седи в едно кресло с гръб към нея.

— Доктор Джордано?

Пред него е поставена стъкленицата с етикет „Самюел Финшер“. Люкрес забелязва, че сега мозъкът е разрязан на две като ябълка.

— Доктор Джордано…

Докосва го по ръката. Съдебният лекар не помръдва. Завърта креслото, за да го погледне в очите. Слабата светлина на клечката осветява лицето на лекаря, застинало в гримаса на абсолютен ужас. Сякаш е видял нещо отвратително. Устата му е още отворена.

Тя сдържа вика си и изпуска клечката. Бързо запалва друга.

Зад нея едно от телата помръдва. Другите са с боси крака и етикет, закачен на палеца. Изпод чаршафа на мръдналото тяло се подава чифт обувки.

След като се съвзема, Люкрес Немрод доближава клечката до лицето на лекаря и го разглежда.

Изпод чаршафа се протяга ръка, която опипва масичката на колелца, намира скалпел, взима го и изрязва плата на нивото на очите си. После замята чаршафа на главата си и си прави маска.

Люкрес е все така с гръб към него. Мери пулса на Джордано. Човекът с чаршафа на главата държи скалпела като кама.

Клечката й изгаря пръстите, Люкрес я пуска и отново се озовава в пълна тъмнина. Трескаво рови в кибритената кутия.

Когато запалва нова клечка, човекът с чаршафа на главата се е приближил до нея. Но тя все още не знае, че е там. Разглежда документите на бюрото.

Клечката угасва.

Тя драсва друга, но в бързината я счупва. А тази е била последната. Чува шум и рязко се обръща.

— Има ли някой там?

Клечката гори ноктите й, но тя се опитва все пак да разгледа документите на бюрото.

Клечката гори пръстите й.

— Да му се не знае! — казва тя.

Долавя зад себе си шумолене на плат.

Пипнешком сваля апарата от рамото си и прави снимка със светкавицата в посока към шума. Ако клечката кибрит осветява дълго една малка зона, то светкавицата осветява за част от секундата цялото помещение с всичките му подробности.

Люкрес ясно различава човека с чаршафа на главата и със скалпела в ръка. Бързо се отдръпва и се скрива зад една маса. Иска отново да използва светкавицата, но й трябва време, за да презареди. Затова примирено изчаква червената светлинка да стане зелена.

Готово, зелена е.

Щрак. Люкрес установява, че човекът я търси по-вдясно. Светлината го е заслепила. Така печели няколко ценни секунди. Само че сега той е разбрал откъде идва проблясването и се втурва към нея. Тя едва успява отново да се скрие.

Всеки дебне другия в тъмното.

На тъмно съм безпомощна. Трябва да изляза оттук.

Вратата е затворена. Люкрес разтърсва дръжката. Човекът се хвърля отгоре й и я просва на земята. След това, стъпил с крак на врата й, насочва към нея острието на скалпела.

Приток на адреналин изпълва кръвоносните й съдове, стига до края им и стопля мускулите й. Тя се опитва да се освободи.

Различава острието в полумрака, към който ретините й бавно са се нагодили.

Страх. Всичката кръв се стича в мускулите на ръцете й, за да им помогне да отблъснат крака, който смазва врата й.

Силен трясък изненадва и двамата. Страхотен удар с рамо разбива вратата. Светлината на електрически фенер заслепява и нападателя, и нападнатата. Агресорът се поколебава, после освобождава жертвата си и избягва.