Върховната тайна

Отново направи несръчно движение и Жан-Луи Мартен падна по очи с глух шум.

Вратата се отвори. Влезе доктор Самюел Финшер, който за първи път идваше по-рано. Веднага разбра какво става и сухо отсече:

— Уволнени сте!

После се обърна към пациента си.

— Мисля, че имаме да си казваме много неща — каза той, като сложи болния да седне с опрян във възглавниците гръб.

Благодаря, докторе. Не знам дали трябва да съм ви признателен, че ме спасявате сега, или да ви се сърдя, че не ме спасихте по-рано. Колкото до многото неща, които имаме да си казваме…

— Вие само ми отговаряйте с „да“ или „не“, като мигате веднъж или два пъти.

Лекарят му зададе правилните въпроси. Само с „да“ и „не“ Мартен успя да му разкаже за мъченията, на които го бяха подложили.

33.

— Кое мотивираше брат ми Сами? Добър въпрос.

Докато говори, хипнотизаторът от „Веселия бухал“ си играе с морков прел очите на бял заек. Заекът иска да вземе моркова, но човекът всеки път го отдръпва в последния момент.

— Това, което мотивира всеки от нас — да осъществи страстта си. Ние всички притежаваме някакъв талант, въпросът е да го открием и да работим, за да го усъвършенстваме. Това се превръща в страст. Тя ни води, тя ни помага да понесем всичко, тя придава смисъл на живота ни. Докато парите, сексът, славата са само мимолетни награди.

Въодушевена, Люкрес вади бележника си и пише:

„Девет: личната страст.“

— Сами казваше, че повечето от депресиите се дължат на липсата на лична страст. Хората, пристрастени към покера, бриджа, шаха, музиката, танца, четенето, дори към кошничарството, плетенето на дантели, филателията, голфа, бокса или грънчарството не страдат от депресия.

Докато говори, хипнотизаторът продължава да си играе с моркова и заека, който е все по-нещастен, че не може да си получи моркова.

— Защо така тормозите заека? — пита младата рижа журналистка.

Артистът праща въздушна целувка на животното.

— Ако знаете колко ще е щастлив, когато накрая му дам моркова! Щастието е и това — задоволяване на крайно изострено желание. Първо пораждам незадоволеност, създавам желание, поддържам го, увеличавам го, после го задоволявам. Хм… смятам да подобря номера с белия заек. Ще го скрия в шапка. Замисляли ли сте се каква самоотверженост се иска от заека или от гълъба, за да изчакат края на номера, без да издават звук? Тези животни прекарват живота си натикани в кутия или в джоб. Кой може да си представи самотата на заека, очакващ края на номера? Но за да прояви толкова търпение, най-напред трябва да бъде обучен. Трябва да ме обича като задоволител на желанията му. Трябва да стана негов бог. Той ще забрави, че съм причина за мъките му и ще си спомня само за способността ми да ги прекратявам.

Паскал Финшер продължава да върти моркова, като всеки път го отдръпва от лапите на заека, който държи за врата.

— Но тъй като не мога да го хипнотизирам с думи, аз го програмирам да реагира автоматично на някои дразнители. Следващия път, когато види морков, ще има само едно желание — да ми се подчинява.

— Подготвяте го да понася кошмар.

— Не повече от обществото ни, което ни подготвя да стоим наблъскани като сардини в метрото във върховите часове. Единствената разлика е, че вместо морков получаваме заплата. Вие сте парижани и би трябвало да знаете това.

Белият заек вече е луд от желание. С наострени уши и треперещ мустак той все по-ясно изразява желанието си. Дори хвърля по някой поглед на Изидор и Люкрес, сякаш иска да ги помоли да се намесят в негова полза, та да си получи моркова.

— Ние всички сме програмирани и всички сме лесни за програмиране…

— Освен ако сме нащрек — заявява Люкрес. — На Изидор се хванах, на вас ви се хванах, но сега, ако внимавам, няма да ви се дам.

— Така ли? Я да видим. Повторете десет пъти „филица“.

Изпълнена с подозрение, Люкрес се подчинява. Накрая Паскал я пита:

— С какво ядете супата си?

— С вилица — произнася тя, сякаш за да покаже, че нито веднъж повече няма да каже „филица“.

Разбира грешката си и се опитва да се поправи.

— Ами… исках да кажа лъжица, разбира се… Бре да му се не знае, пак се хванах.

— Ето едно бързо малко програмиране. Всеки се хваща. Можете да изпробвате номера с познатите си.

Изидор разглежда стаята. Цялата мебелировка е подчинена на темата за мозъка. Има колекции от малки китайски играчки, съставени от мозъчета от пластмаса с крачета, които подскачат, когато им навият пружината. Има мозъци от гипс. Чудовищни фантастични роботи, чиято глава е отворена и мозъкът се вижда добре.

Белият заек започва да показва признаци на агресивност и за да го успокои, Паскал го прибира в клетката му. Заекът е все по-нервен.