Вроден порок

На свечеряване Тито остави Док на „Дюнкрест“ и усещането беше като при кацането на друга планета. Влезе в „Пайплайн“ и завари няколкостотин непознати, които се държаха като отдавнашни редовни клиенти. Още по-лошото беше, че никой от познатите му не беше там. Нямаше ги Енселада Слим, Флако Лошия, нямаше ги Св. Флип и Еди Отдолу. Провери в „Уейвос“ и „Епик Лънч“, в „Крещящия Ултравиолетов Мозък“ и в „Човекът от Ла Манджа“, където само при вида на менудото ти потичаше носа, и навсякъде беше едно и също. Нито едно познато лице. За момент обмисли дали да не се прибере в апартамента си, но се притесни, че може и него да не познае или пък още по-лошо — че домът му няма да познае него, че няма да го има, че ключът няма да влезе в ключалката и още подобни. После му хрумна, че може би Тито го е оставил в друг крайбрежен град, Манхатън или Хермоса, или Редондо, и че баровете, закусвалните и останалите заведения, които бе проверил, са все такива, които се намират на подобни локации в този друг град — със същата гледка към океана или ъгъла на улицата например, — и затова внимателно хвана главата си с две ръце и съветвайки се наум да се концентрира и да внимава, зачака следващия безобиден на вид минувач.

— Извинете ме, господине, нещо не мога да се ориентирам. Бихте ли ми казали дали случайно не се намирам в Гордита Бийч? — възможно най-адекватно, а другата страна, вместо да побегне в паника към най-близкия полицай, каза:

— Леле, Док, аз съм, добре ли си? Изглеждаш яко изтрещял — и след няколко мига Док осъзна, че това е Денис или имитатор на Денис, което предвид обстоятелствата също беше възможно.

— Къде са всички, човече?

— Колежаните са във ваканция или нещо такова. В града е пълно с демони първокурсници. Решил съм да си седя пред телевизора, докато вълната отмине.

Денис имаше някакъв подсилен със сух лед мексикански продукт и двамата се отправиха към плажа, за да го изпушат. Загледаха се в навигационните светлини на еднодвигателен самолет — крехка и вече някак изгубила се машина, — докато той излиташе към отслабващото сияние над водата.

— Как беше Вегас, човече?

— Спечелих една кофа петачета на ротативки.

— Нереално. Слушай. Познай кой се е върнал.

От начина, по който го гледаше Денис, нямаше как да е друг. Док запали една „Куул“, но от грешния край и му отне известно време, за да забележи.

— И какво прави?

— Би ли изгасил това нещо, че смърди зловещо.

— Или да се изразя другояче — с кого е?

— С никого, доколкото знам. Отседнала е в апартамента на Флип над сърфмагазина в Ел Порто. Светецът отпраши за Мауи.

— Как се чувства, казвала ли е?

— Защо питаш мен?

— В смисъл параноясала ли е? Ченгетата знаят ли, че се е върнала? Последно чух, че полицията я издирва като заподозряна, какво стана с това?

— Не изглежда кой знае колко притеснена.

— Хм, странно. Да не би и тя да е сключила някаква сделка?

— Можем да идем при нея, ако искаш — каза Денис.

Док отказа, причините бяха безброй. Денис си тръгна да гледа Лорънс Уелк.

— Моля? — не се въздържа Док.

— Има нещо в Норма Зимър — провикна се Денис през рамо, — още се опитвам да разбера какво точно.

Ключът отвори вратата, никой не беше ограбил апартамента, нито тършувал из него, растенията бяха още живи. Док ги поля, включи кафеварката и се обади на Фриц.

— Видели са приятелката ти — обяви Фриц и млъкна.

След известно време и с известно раздразнение Док каза:

— Ми тя си е за гледане. И какво?

— Според АРПАнет Шаста Фей Хепъурт е била забелязана онзи ден на лосанджелиското летище. Освен това ФБР-то, което вече може да ме следи, когато съм включен в системата, не спира да ме пита защо се интересувам от нея. Би ли ми обяснил какво, по дяволите, става?

Док му заразказва за пътуването до Вегас, или поне за нещата, които си спомняше от него, като на десетата минута се прекъсна, за да отбележи:

— Разбира се, ако могат да ти се включат в компютъра, значи подслушването на телефоните би трябвало да е фасулска работа за тях.

— Опа — съгласи се Фриц. — Но не спирай.

— Та, да, Мики, изглежда, е жив и здрав, федералните го държат. Глен Чарлок продължава да е мъртъв, ама то на кого му пука за дребните криминални елементи, нали?

Продължи с оплакванията още около минута и половина, след което Фриц го прекъсна:

— Ами, проблемът сега е изцяло твой. Този АРПАнет трип ми изяжда времето, по-добре да си го пазя за преследване на закоравелите бегълци и измамници и в този ред на мисли ще направя кратка почивка. Ако има нещо друго, сега е моментът да питаш, защото добрият стар Ф. Д. възнамерява да се върне в света от плът и кръв.

— Да видим — каза Док, — има един Пък Бийвъртън…

— Помня, че преди време имах някакви работни отношения с тип с това име. Какво искаш да знаеш?

— Не знам — призна Док. — Нещо.

— Подозрителни алхимични сигнали.

— Точно.

— Странен и необясним дисбаланс в законите на кармата.

— Знаех си, че ще разбереш.

— Док…

— Не го казвай. Онова хлапе Спарки още ли работи за теб?

— Ела и ще ви запозная. Сдобил съм се и с нова тревица, викат й „тайландска пръчка“? Леко гумена, ама като я запалиш, и…