Вроден порок

— Всъщност за мен наистина запомнящото се е начинът, по който в този филм Джими е осветил Ида Лупино — това, сега като се замисля, изигра голяма роля в избора ми на тази къща. Вярно, Джими като цяло си падаше по силно осветените точки: капчиците пот по борещия се за победа, хрома, бижутата, пайетите и всичко подобно… но неговата работа имаше и чисто духовни измерения — ако обърнете внимание на Ида Лупино в близките кадри — тези очи! — ще видите не ясно очертани отражения на осветителните лампи, ами един блясък, някаква чистота, която сякаш извира от самата нея… Извинете ме, но това, което си мисля, ли е?

— Мамка му! Заради Ида Лупино е, всеки път, когато името й изскочи отнякъде, скача и той. Моля ви, не го приемайте лично.

— Колко любопитно. Не помня някога да съм изпитвала подобни чувства към Джон Гарфилд… но тъй като имам час за медитация в един, може и да ни остане време за по едно питие, ако сме бързи, разбира се, тъкмо да ми разкажете и защо сте тук. Луз!

Младата дама, която му отвори вратата, изплува от изкусно оформените сенки.

— Сеньора?

— Сервирай обедните рефрескос сега, ако обичаш, Луз. Надявам се, господин Спортело, че няма да имате нищо против една маргарита… макар че, като се имат предвид филмовите ви предпочитания, вероятно нещо с бира и уиски би било по̀ на място?

— Благодаря ви, госпожо Улфман, текилата ще свърши работа. И нека споделя — колко хубаво е да отидеш някъде и да не ти предложат „трева“! Не мога да разбера какво толкова виждат в нея тези хипита! Ще имате ли нещо против, ако запаля нормална цигара?

Тя кимна благосклонно и Док извади пакет ментолови „Бенсън & Хеджис“, които се бе сетил да вземе вместо „Куул“, защото усещаше каква класа ще завари тук, предложи й една и двамата запалиха. Звуците на забавляващи се полицаи достигнаха до тях от басейн, чиито размери той само можеше да си представя.

— Ще се опитам да бъда кратък, за да можете да се върнете при гостите си. Вашият съпруг планираше да подкрепи финансово новото ни крило като част от програмата по разрастването ни и малко преди озадачаващото му изчезване той всъщност ни предостави авансово част от сумата. Но ни се видя някак нередно да задържим парите, докато няма никаква яснота за неговото местонахождение. Та бихме искали да ви върнем сумата, ако е възможно преди края на тримесечието, а ако и, както всички се молим, когато господин Улфман се върне, то тогава може да продължим.

Но тя бе присвила очи и клатеше глава.

— Не съм сигурна… Наскоро финансирахме друга институция, в Охай, ако не се лъжа… Вие филиал ли сте, или…

— Възможно е да е някой от дъщерните ни санаториуми, от няколко години имаме програма…

Тя отиде до едно малко старо писалище в ъгъла, наведе се над него — и така разкри пред очите на Док гледката на несъмнено съблазнителния си задник, — започна да търси нещо из отделните му прегради и накрая се изправи с още една своя рекламна фотография в ръка. Беше снимка от официалното откриване на строителен обект, на която Слоун седеше в кабинката на челен товарач, в чиято кофа се виждаше един от онези гигантски чекове, каквито дават и на победителите в боулинг турнирите. Някаква персона в лекарски одежди се усмихваше и се преструваше, че гледа към сумата, съставена от множество нули, но в действителност се взираше в късата, както повеляваше модата, пола на Слоун. А на нейното лице имаше слънчеви очила, сякаш не искаше да бъде разпозната, както и изражение, издаващо колко много не й се иска да е там. На знаме зад нея бяха изписани датата и името на институцията, макар че и двете бяха вън от фокус и Док видя само една дълга, чуждестранно изглеждаща дума. Зачуди се дали ще е прекалено подозрително, ако попита Слоун за името, но в този момент влезе Луз, понесла табла, на която имаше кана с маргарита и няколко изстудени чаши с екзотична форма, чиято единствена идея бе прислугата да не може да ги измие без помощта на някой скъп пешкир.

— Благодаря ти, Луз. Нека аз играя майката27.

Тя взе каната и напълни чашите.

Док забеляза, че на таблата има допълнителна чаша, и изобщо не се изненада, когато миг по-късно видя отразен в екрана на гигантския телевизор в ъгъла едър, мускулест рус мъж, който слезе тихо по стълбите и тръгна към тях, пристъпвайки по килима като убиец в кунгфу филм.

Док се изправи, за да провери какво става и да каже здрасти, като не пропусна да си отбележи, че с оглед на факта, че новодошлото лице се извисяваше с близо метър над него, всеки по-продължителен контакт очи в очи можеше да завърши с посещение при хиропрактик, който да трябва да му оправя врата.

— Това е господин Ригс Уорблинг — каза Слоун, — моят духовен учител.