Вроден порок

Нещо не му даваше мира от известно време и то беше следното: какво точно се случваше с Бигфут и защо непрестанно се возеше с патрулки нагоре и надолу? Доколкото Док знаеше, детективите в костюм и вратовръзка караха необозначени седани, обикновено двама в екип, също като униформените. Но той не можеше да се сети някога да е виждал Бигфут в компанията на друг детектив…

О, я чакай малко. Нещо започна да придобива очертания в дебрите на перманентния смог, както самият той определяше паметта си — някакъв слух, вероятно споделен му от Пат Дюбоне, за партньор на Бигфут, който е бил застрелян по време на работа преди години. И оттогава, както гласеше историята, Бигфут работи сам, без да иска или пък без отгоре да му спускат заместници на колегата. И ако Бигфут наистина продължаваше да е в полицейски траур, тогава той и мъртвецът ще да са били извънредно близки.

Тази връзка между партньорите беше май единственото нещо в ПУЛА, на което Док се възхищаваше. На фона на огромния и изпълнен с тъга опит на Управлението с корупцията и злоупотребата с власт ето че имаше нещо, което полицаите не бяха продали, ами запазили за себе си, нещо, изковано в опасните мигове на несигурност между живота и смъртта, бележещи всеки работен ден — нещо истинско, което заслужаваше уважение. В което нямаше място за преструвки, в което въпросът за купуването му с услуги, пари, промоции просто не стоеше, защото нищо от целия спектър на капиталистическите стимули не можеше да ти осигури петте секунди пазене на гърба в наистина важните моменти; беше нещо, за което човек трябваше да се бори, излагайки жалкия си задник на опасности отново и отново. Въпреки че не знаеше в детайли историята на Бигфут и покойния му партньор, Док пак би заложил запасите си от трева за следващата година, че ако Бигфут, колкото и невероятно да е, бъде накаран да състави списък с хората, които обича, този пич щеше да е сред първите имена.

Какво обаче значеше това? Че Док ще тръгне да дава акъл на Бигфут ли? Ненене, лоша идея, напомни си Док, лоша идея, просто остави човека да се справя сам със скръбта си или каквото там го мъчи, не се меси, става ли?

Става, отговори си сам Док, нямаш проблем, човече.

Шест

След като не успя да я намери у дома й, Док се принуди да звънне направо в офиса на заместник-прокурор Пени Кимбал в центъра. Една среща за обяд тъкмо бе отпаднала и тя се съгласи да го включи в програмата си. Док се озова в някакво странно заведение за хранене в Скид Роу, точно до Храма, където прекалени ценители на виното, току-що станали от спалните си чували в свободните пространства зад това, което бе останало от стария Никъл, се смесваха с тълпа от съдии от Висшия съд, излезли за кратка почивка, а също така и с популация от адвокати в костюми, чиито високодецибелни брътвежи ехтяха между огледалните стени, разклащаха и на моменти даже почти събаряха бутилчиците с мускатово и токайско вино, подредени в пирамиди зад топлите витрини.

След малко пристигна и Пени, пъхнала небрежно ръка в джоба на сакото си и увлечена в културен разговор с група чисти и спретнати колеги. Носеше слънчеви очила и един от онези бизнес костюми от сив полиестер с много къса пола.

— Този случай Улфман-Чарлок… — бе поздравът, който отпрати към Док — по всичко личи, че едно от старите ти гаджета е основен заподозрян, а?

Не че той бе очаквал приятелска целувка или нещо от рода — колегите й ги гледаха все пак и не му се искаше да прецака театъра, както би могло да се определи поведението й. Тя сложи куфарчето си на масата и седна срещу Док, без да откъсва очи от него — несъмнено техника от съдебната зала.

— Току-що разбрах, че е напуснала града — каза Док.

— Ще перифразирам въпроса си… колко близки бяхте с Шаста Фей Хепуърт?

Самият той се питаше същото от известно време, без обаче да може да си отговори.

— Всичко свърши преди години — каза. — Или месеци? Започнаха да я вълнуват други неща. Дали ми разби сърцето? И още как. Ако не се беше появила ти, скъпа, кой знае колко зле щеше да стане положението.

— Факт, тотално беше сдал багажа. Но да оставим сега миналото, кажи, имал ли си какъвто и да е контакт с госпожа Хепуърт, да речем, в последната седмица и нещо?

— Интересно е, че питаш. Обади ми се няколко дни преди да изчезне Мики Улфман, разказа ми някаква история за това как жена му и гаджето й планират да преместят Мики в стая с меки стени и да му свият парите. Така че силно се надявам вие или ченгетата, или който и да е, да обърнете внимание на това.

— А твоят дългогодишен опит като частен детектив би ли определил това като информация, която заслужава внимание?

— Сещам се и за по-лоши… о, чакай, сега загрях, просто ще игнорираш това. Нали? Някаква хипи мацка с проблеми с гаджето и мозък, разбъркан от трева, секс и рокендрол…

— Док, никога не съм те виждала толкова развълнуван.

— Щото обикновено сме на тъмно.

— Аха. Е, очевидно не си споделил нищо от това с лейтенант Бьорнсен, когато те е закопчал на местопрестъплението.