Вроден порок

Тя бе усвоила техниката да насочва лицето си в една посока, а очите — в друга, и в конкретния случай гледаше Док косо, с полузатворени клепачи и усмивка, в чийто ефект бе убедена.

— Ще ме изпратиш ли до офиса?

Пред Съдебната палата каза, сякаш току-що се бе сетила:

— Имаш ли нещо против да оставя нещо в съседната сграда — на Федералния съд? Изобщо няма да се бавя.

Не бяха направили и две крачки след прага на фоайето, когато към тях се присъединиха, или май по-точно ги обградиха, двама федерални в евтини костюми, на които малко слънце нямаше да им се отрази зле.

— Това са съседите ми — специален агент Флатуийд, специален агент Бордърлайн… Док Спортело.

— Да си призная, страшно ви се кефя, момчета, всяка неделя вечер, точно в осем, не пропускам епизод, честно!

— Дамската тоалетна беше натам, нали? — попита Пени. — След секунда се връщам.

Док я проследи, докато не изчезна от погледа му. Добре познаваше походката й, когато й се пикаеше, и сега не я виждаше. Определено нямаше да се върне след секунда. А на него пък му дадоха около секунда и половина, за да се подготви психически, преди агент Флатуийд да каже:

— Хайде, Лари, да си вземем по едно кафенце.

Любезно, но твърдо го насочиха към един асансьор и той за миг се зачуди кога ли ще запали джойнт отново.

Вече горе, любезно го подканиха с жест към кабинка със снимките на Никсън и Джей Едгар Хувър в рамка. Вкусът на кафето, поднесено в луксозни черни чаши с емблемата на ФБР в златно, не оправдаваше кой знае колко бюджета им за развлечения.

Доколкото Док можеше да се ориентира в ситуацията, и двамата федерални май бяха новодошли в града, вероятно право от столицата. Вече бе виждал известен брой от тези пратеници от Изтока, които пристигаха в Калифорния, очаквайки да се борят с бунтовните и екзотични местни жители, и или успяваха да запазят функциониращо защитното си силово поле от презрение до края на разпределението си, или с умопомрачителна скорост се озоваваха боси и напушени в натовареното си с билка уди и тръгваха накъдето ги понесе вълната. Средни варианти, изглежда, нямаше. Док трябваше да положи усилие, за да не си представи тези двамата като наци-сърфисти, обречени да повтарят една и съща сцена с падане от дъската в пълен с насилие, но забавен плажен филм.

Агент Бордърлайн бе извадил някаква папка и разглеждаше съдържанието й.

— Ей, какво е това там… — Док наклони глава, за да погледне, съвсем дружелюбно, в стил Роналд Рейгън. — Федерално досие? За моя милост? Леле, човече! Кариерен връх!

Агент Бордърлайн рязко затвори папката и я пъхна в купчина други такива върху една креденца, но Док успя да мерне размазана снимка, направена с телефото обектив, на която той е седнал на капака на колата си на някакъв паркинг, вероятно на „Томис“, държи в ръце огромен чийзбургер и разглежда съдържанието му с любопитство, всъщност направо рови вътре из слоевете кисели краставички, възголеми резени домат, маруля, люти чушки, лук, сирене и всичко останало, включващо и мляното телешко, добавено колкото да не е без хич — очевиден бонус за онези, които знаеха за навика на готвача Кришна да слага сред цялото това изобилие и срещу петдесет цента отгоре джойнт, увит във восъчна хартия. Началото на тази традиция било поставено в Комптън преди години и тя бе стигнала до „Томис“ най-късно през лятото на 68-а, когато Док в часовете на глад след една демонстрация срещу плановете на Ен Би Си да спре „Стар Трек“ се бе присъединил към конвой от гневни фенове със заострени гумени уши и униформи на Звездния флот, канещ се да скочи (както изглеждаше) право от булевард „Бевърли“ в дълбокия Ел Ей след един рязък завой към отрязък от града, сгушен между магистралите „Холивуд“ и „Харбър“, където той за първи път зърна на ъгъла между „Бевърли“ и „Коронадо“ бургер-пъпа на вселената…

— Какво викаш? Нещо се унесох.

— Лигата ти омаза бюрото. А и не трябваше да виждаш тази папка.

— Чудя се само дали имате копия, понеже обичам да имам винаги снимка подръка, в случай че някой ми поиска автограф.

— Вероятно знаеш, че в последно време — започна агент Флатуийд — почти цялата енергия на този офис отива за разследване на черни националистически групи на омразата. Беше ни обърнато внимание, че неотдавна си бил посетен от известен черен мъж с бунтовно затворническо минало, който нарича себе си Тарик Халил. Нормално беше да ни се стори любопитно.

— Важна е и хронологията — престори се, че обяснява агент Бордърлайн. — Халил те посещава на работното ти място, на следващия ден някой убива негов познат от затвора, който е познат и на нас, Майкъл Улфман изчезва, а теб те арестуват като заподозрян.

— Но след това ме пускат, не забравяйте тази част. Вие говорихте ли вече с Бигфут Бьорнсен по въпроса? В него са всички материали по случая, разполага с много повече информация, отколкото аз ще имам някога, а и ще ви е кеф да си говорите с него, много е интелигентен.