Вроден порок

Момичетата хвърлиха по един параноичен поглед през привлекателно голо рамо и се шмугнаха в някаква „Импала“ по дизайн на Харли Ърл, която изсвистя от паркинга и отпраши в посока запад по „Импириъл“. Без да приема това твърде лично, Док се прибра обратно вътре и отиде при Петуния, която с укорително поклащане на главата му връчи брошурка на „Специалитета на лизача“ от масажно студио „Планетата на мацките.“

— О. Това ли? Мога да обясня…

— Мрачна и самотна работа — промърмори Петуния, — но все някой трябва да я върши, нещо от този род, нали? О, Док.

На гърба на брошурата имаше текст, написан с четка и с готин розов лак за педикюр: „Разбрах, че са те пуснали. Трябва да се видим, имам да ти казвам нещо. Уикендите работя в клуб «Азиатик» в Сан Педро. Мир и любов, Джейд. П.С. — Пази се от Златния зъб!!!“.

Е, и Док не би имал нищо против да размени някоя и друга дума с тази Джейд, още повече че като се има предвид, че бидейки последният човек, с когото бе говорил в „Планетата на мацките“, преди да изпадне, както би се изразил Джим Морисън, „в безсъзнателност“, тя като нищо можеше да има пръст и в натопяването на невнимателния му задник за отвличането на Мики Улфман и убийството на Глен Чарлок.

И така, понеже отдавна ги знаеше като редовни посетителки на клуб „Азиатик“, той се отправи директно към плажното имение на Лурдес и Мотела, които, както се оказа, тази вечер планираха посещение не къде да е, а в същото крайбрежно заведение за среща с настоящите си любовници Куки и Хоакин, лица под наблюдение от страна на ФБР: възможност за Док да разбере защо федералните проявяват такъв интерес към тях, но и край на надеждите му за гарнирана с наркотици тройка с момичетата, на която, както пееше Фатс Домино, „не й е било писано“ — никаква изненада с оглед на предишния му опит с тези двете.

— Нещо против да дойда с вас?

Мотела го изгледа скептично.

— Тези сандали уараче са на границата, панталоните клош стават, но дрехите нагоре трябва да се пипнат. Ела да видим — и го заведе в дрешник, пълен с парцали, от който Док грабна първата изпречила се пред очите му хавайска риза с нарисувани на нея папагали в психеделични цветови комбинации, някои от тях видими само на ултравиолетова светлина, крещящи дори по стандартите на папагалските общности, където екстравагантните тонове на перата не бяха рядкост, и хибискуси, които човек трябваше само да помирише, за да се отправи на назален ЛСД трип, плюс вълни в суперяко фосфоресцентно зелено. Както и един много жълт лунен сърп. И момичета с обръчи хула и големи цици.

— Можеш да си сложиш и тези — тя му връчи гердан с любовни мъниста от безмитния магазин на „Кахуна Еърлайнс“, който отваряше на борда, когато самолетът навлезеше в международно въздушно пространство, — но ще трябва да ми ги върнеш.

— Ааххх! — от банята се разнесе крясъкът на забилата нос в огледалото Лурдес. — Снимка: НАСА!

— Това е от осветлението — побърза да отбележи Док. — Изглеждате чудесно, момичета, наистина чудесно.

Така си беше и малко по-късно, нагиздени в еднакви рокли от магазина на „Дайнъсти“ в хонконгския „Хилтън“, момичетата, всяка хванала Док подръка, излязоха на пътеката пред дома им, където, заключен в гараж с прашасал прозорец, през мътното старо стъкло сияеше като в блян оригинален стар оубърн във вълшебно черешовочервено, кестеняв отвътре, с облицовка от орехово дърво и регистрационна табела, на която бе изписано LNM WOW.

Докато се носеха по магистралите „Сан Диего“ и „Харбър“, безгрижните стюардеси изредиха на Док цял списък с качества на Куки и Хоакин — обикновено изключваше някъде по средата на такива рецитали, но тъй като любопитството на ФБР, свързано с момчетата, бе събудило и неговото, той сметна за редно да изслуша сегашния докрай. А и така не му се налагаше да мисли за ненужно самоубийствения начин, по който Лурдес караше оубърна.

По радиото звучеше старо и златно парче на „Дъ Бордс“, в което роккритиците бяха забелязали влияние от „Бийч Бойс“: