Вроден порок

— Нетърпението, което лейтенант Бьорнсен проявява към федералните си колеги, е широко известно — агент Бордърлайн вдигна очи, прекратявайки високоскоростното си четене на някаква друга папка — и по всяка вероятност сътрудничеството му ще е ограничено. Ти, от друга страна, може да знаеш работи, които той не знае. Като например нещо за двете служителки на „Кахуна Еърлайнс“ — госпожица Мотела Хейууд и госпожица Лурдес Родригес.

За които и Пени го бе попитала по-рано днес. Какво странно и направо неземно съвпадение.

— Хубаво, ама какво общо имат младите дами с вашето КОРАЗПРО28 във връзка с Черните националисти? Не е свързано, надявам се, с това, че и двете са с неанглосаксонски произход…

— Обикновено — каза агент Флатуийд — ние задаваме въпросите.

— Ясно ми е, пичове, обаче ние с вас работим в същия бранш, не е ли така?

— Не е нужно и да ни обиждаш.

— Защо просто не споделиш с нас какво ти каза господин Халил, когато те посети онзи ден — предложи агент Бордърлайн.

— О. Няма как, понеже е клиент и разговорът ни беше конфиденциален. Съжалявам.

— Ако има връзка със случая Улфман, ще си позволим да не се съгласим.

— Жестоко, но едно не ми е ясно, ако в офиса сте толкова концентрирани върху Черните пантери и борбата срещу хората на Рон Каренга, с какво толкова е интересен Мики Улфман на ФБР? Да не би някой да е играл на „Монополи“ с федерални пари за жилищно строителство? Не, едва ли е това, щото тук, в Ел Ей, такова животно няма. Какво може да е тогава, чудя се?

— Не можем да коментираме — отвърна агент Флатуийд със самодоволно изражение и както се надяваше Док, с приспани от нарочната му стрелба напосоки подозрения.

— О, чакайте малко, сетих се. След като изтекат двайсет и четири часа, случаят официално започва да се води като отвличане, независимо от щата, та явно вие, пичове, си мислите, че това е операция на Пантерите — отвлекли са Мики в подкрепа на някакво политическо искане, а и за да се уредят с нелоша сумичка при откупа.

При което двамата федерални, сякаш не можеха да направят друго, се спогледаха нервно, издавайки се, че най-малкото са обмисляли тази версия като уж официално обяснение.

— Ами, кофти тръпка и така нататък, искаше ми се да мога да помогна, но този тип Халил не ми остави дори телефонния си номер, знаете колко безотговорни са понякога тези хора. — Док се изправи и изгаси цигарата си в останалото му феберейско кафе. — Предайте на Пени, че е жестоко, дето се е сетила да ни събере така, о, и още нещо — може ли да бъда откровен за малко?

— Разбира се — отвърнаха агентите Флатуийд и Бордърлайн.

Док започна да щрака с пръсти и тръгна към вратата под акомпанимента на четири такта от Fly Me to the Moon, които изпя почти правилно, след което добави:

— Знам, че Директорът си пада по черните пишки, и се надявам да намерите Мики, преди да започнат да се случват разните му там затворнически практики.

— Не иска да сътрудничи — измърмори агент Бордърлайн.

— Не ни забравяй, Лари — извика агент Флатуийд. — Помни, че като информатор на КОРАЗПРО можеш да изкарваш по триста долара месечно.

— Няма да забравя. А вие предайте много поздрави на Лю Ърскин29 и останалите.

Докато слизаше с асансьора обаче, притесненията на Док бяха свързани само с Пени. Ако едничката й разменна монета беше това, да го продаде на федералните, значи със сигурност бе загазила сериозно. Но колко сериозно и кой я държеше? Първата възможна връзка, за която се сети, бе, че и федералните, и областните ченгета се интересуват от стюардесите Лурдес и Мотела и техните приятели Куки и Хоакин. Даа, най-добре да поразучи въпроса колкото е възможно по-скоро, защото освен всичко друго, момичетата току-що се бяха върнали от Хаваите и вероятно бяха донесли със себе си висококачествена трева.

Междувременно хора откъде ли не докладваха, че са забелязали Мики. Да краде филе миньон в индустриални количества от секцията с месни продукти в „Ралфс“ в Кълвър Сити. Да обсъжда нещо важно в Санта Анита с човек на име Шорти или Спийди. Или и двете едновременно в зависимост от разказвача. Да гледа стар епизод на „Нашествениците“ с испански дублаж в бар в Лос Мочис и трескаво да си води бележки. Да пие във ВИП зони от Хийтроу чак до Хонолулу безразсъдни и невиждани от времето на Сухия режим комбинации от вино и уиски. Да моли по време на антивоенни демонстрации в Района на залива всякакви въоръжени пазители на реда да го освободят от мъките му. Да употребява пейот в Джошуа Трий. Да се понася в ореол от почти непоносима за очите светлина към космически кораб с извънземен произход. И така нататък. Док започна да събира всички тези доклади в отделна папка с надеждата, че няма да забрави къде я е сложил.

Един късен следобед на излизане от работа той забеляза, че на паркинга стои висока и слаба блондинка в компанията на също толкова познато изглеждаща сладурана от Ориента. Да! Двете млади дами от студиото за масажи „Планетата на мацките“!

— Ей! Джейд! Бамби!