Вроден порок

— Обещах на Шаста, че първо ще говоря с теб, за да видя може ли някой от съда да помогне. Звънях ти ден и нощ, но никаква реакция, и изведнъж — Улфман го няма, Глен Чарлок е мъртъв.

— А Бьорнсен, изглежда, смята, че е съвсем логично и ти да си сред заподозрените.

— „Изглежда“… обсъждала си ме с Бигфут? Леле, какво да кажа, човек не може да има доверие на мацка от дълбоката суша, първа директива на плажа, след всичко, което бяхме един за друг, но щом ще е така, окей, както пее Рой Орбисън — и той драматично й подаде китките си, — давай и да се свършва…

— Док. Шшшт. Моля те. — Толкова беше сладка, когато се засрамеше, сбръчкаше носле и всичко останало, но това не траеше дълго. — Освен това може пък наистина да си го извършил, това минавало ли ти е през ума? Може съвсем удобно да си забравил, както често ти се случва, и особената ти реакция в момента да е типично извратеният ти начин да си признаеш?

— Да, но… Как бих могъл да забравя нещо такова?

— Трева и кой знае какво още, Док.

— Хайде сега, та аз не пуша много.

— О? Колко джойнта на ден, средно?

— Ъъъ… трябва да видя в дневника си…

— Слушай, случаят е възложен на Бьорнсен, само това ще кажа, и той ще разпита стотици от вас…

— От нас. С други думи, да го чакам да влезе направо през шибания ми прозорец.

— Според полицейските доклади в предишни случаи вратата ти нерядко е била барикадирана.

— Чела си досието ми? Пени, ама на теб наистина ти пука за мен! — изречено с поглед, замислен като признателен, но който всичките тези огледала наоколо, както осъзна Док, когато мерна отражението си, някак успяха да превърнат в кървясало блещене на поредния тревоман.

— Мисля да си взема сандвич. Ти искаш ли? Има с шунка, с агнешко и с телешко.

— Може просто Зеленчука на деня.

Док я изгледа как отива на опашката. В каква прокурорска игра се опитваше да го вкара? Искаше му се да й вярва повече, но браншът не прощаваше на никого, а животът в Ел Ей през психеделичните шейсет предоставяше толкова много аргументи в подкрепа на това, че не беше нужно човек да пали джойнт, за да ги търси, а седемдесетте не се очертаваха по-обещаващи.

Пени знаеше повече за случая, отколкото казваше на Док. Той познаваше достатъчно добре хитрините, до които прибягваха адвокатите, когато искаха да скрият дадена информация — предаваха си това знание един на друг, посещаваха съботно-неделни семинари в мотели в Ла Пуенте с единствената цел да усъвършенстват мазническите си умения, — и нямаше причина, уви, Пени да е изключение.

Тя се върна при масата със Зеленчука на деня, купчинка брюкселско зеле на пара в една чиния. Док започна да нагъва.

— Човече, бива си го! Ще ми подадеш ли табаското… ей, говорила ли си вече с някой от съдебните лекари? Приятелката ти Лагонда случайно да е хвърляла око на аутопсията на Глен?

Пени повдигна рамене.

— Лагонда описва ситуацията там като „много чувствителна“. Тялото вече е кремирано, само това ми каза и нищо друго. — Известно време тя гледа Док как яде. — Е, казвай как е на плажа — изрече с нискоискрена усмивка, която не вещаеше нищо добро. — „Жестоко“? „Психеделично“? Мацките — на линия, както винаги? О, я разкажи как са онези две красавици, с които те заварих оня път?

— Казах ти, човече, от джакузито беше, някой беше усилил помпите на макс и в един момент бикините мистериозно паднаха, никой не е правил нищо нарочно…

Както всеки друг път в последно време, и сега Пени намекваше за нередовните партьорки по палуване на Док, прословутите стюардеси Лурдес и Мотела, които обитаваха моминска квартира с размерите на палат в Гордита на Бийчфронт Драйв, обиталище, в което имаше сауна и басейн, и бар в средата на басейна, както и неизчерпаемо количество висококачествена трева, тъй като дамите бяха известни като контрабандистки на забранени продукти и вече, така се говореше, бяха натрупали несметни богатства в офшорни банкови сметки. И при все това, по време на почти всяка почивка между полетите, тласкани от някаква неизменна участ, те тръгваха по мрачните магистрали в най-затънтените кътчета на Ел Ей в търсене на отрепки, от които да се възползват.

— Ще се виждате ли пак скоро? — Пени гледаше да не го гледа в очите.

— Лурдес и Мотела — той зададе въпроса възможно най-внимателно — да не са Мацки под наблюдение при вас?

— Не толкова те, колкото приятелското им обкръжение напоследък. Ако по време на каквато и да е свързана с бикините им дейност ги чуеш да споменават по име единия или и двамата от двойката джентълмени, известни като Куки и Хоакин, би ли си го записал на нещо водоустойчиво и би ли ми казал после?

— Ей, ако си решила да излизаш с някой извън правната област, мога да те уредя. Ако си наистина отчаяна, аз съм винаги на линия.

Тя вече гледаше към часовника си.

— Предстои ми тежка седмица, Док, и се надявам да проявиш разбиране, освен ако не настъпи някой драматичен обрат в разследването.

Док тихичко изпя с фалцетен глас и толкова романтично, колкото бе по силите му, няколко такта от Wouldn’t It Be Nice.