Вроден порок

Не може да се каже, че Док ги видя да си „разменят погледи“, както би изпял Франк, но ако имаше някаква полза от триповете с ЛСД, тя беше в това, че ти помагаше да уловиш някои от неофициалните честоти. Нямаше никакво съмнение, че тези двамата неведнъж бяха сядали на разположени една до друга постелки за медитация уж за да освободят от мисли главите си, в случай че наблизо има някой — Луз, снайперистът, самият той. Но Док би заложил цяла унция хавайска без семена заедно с една кутия „Зигзаг“, че Слоун и този Ригс тука се чукат редовно, както и че той е гаджето, за което Шаста бе споменала.

Слоун сипа едно питие на Ригс и наклони въпросително каната в посока на Док.

— Благодаря, трябва да се връщам в офиса. Бихте ли ни казали къде да върнем парите и под каква форма?

— Малки банкноти! — избоботи Ригс приветливо. — С непоследователни серийни номера!

— Ригс, Ригс — Слоун не звучеше чак толкова мрачно, колкото предполагаше все още напълно реалната възможност съпругът й да е отвлечен, — все ще изръсиш някоя безвкусна шега… Може би най-добре ще е, ако някой от служителите на компанията ви просто върне чека на Майкъл в една от банковите му сметки?

— Разбира се. Само ми кажете номера на сметката и считайте чека за изпратен.

— Тогава изчакайте да отида до кабинета му за малко.

Ригс Уорблинг си бе присвоил каната с маргарита и започна да отпива направо от нея, без да си прави труда да сипва каквото и да било в чаша. Без предупреждение изтърси:

— Занимавам се със зуполи.

— Моля?

— Строителен предприемач съм, проектирам и изграждам зуполи. Това е съкратено от „зоноедронни куполи“. Най-голямата стъпка напред в сградната структура от Бъки Фулър насам. Ето, виж тука.

Отнякъде бе извадил папка с чертожна хартия и започна да скицира нещо на листа, да пише числа и символи, които може би бяха гръцки, да говори за „векторни пространства“ и „симетрични групи“. Док бе сигурен, че климатът в главата на мъжа е по-скоро неблагоприятен, макар че диаграмите изглеждаха доста яко…

— Зуполите са идеалните пространства за медитиране — продължи Ригс. — Знаеш ли, че има хора, които влизат в зупол и после не излизат същите? А понякога и изобщо не излизат? Сякаш зуполите са портали към други места. Особено ако се намират в пустинята, където всъщност прекарах почти цялата последна година.

Аха.

— С Мики Улфман ли работихте?

— В Арепентимиенто… този проект му е отдавнашна мечта, близо до Лас Вегас е. Сигурно си чел статията за него в „Архитектурен дайджест“?

— Пропуснал съм я.

Всъщност единственото списание, което Док четеше сравнително регулярно, беше „Голи тийннимфоманки“, на което беше и редовен абонат или поне докато не започна да намира малкото успешно стигнали до пощенската му кутия броеве отворени и със залепнали страници. Но реши да не споменава това. Слоун се върна с елегантна походка и му подаде някакъв плик.

— Единственият номер, който намерих, е на обща сметка в една от асоциациите за спестявания и заеми на Майкъл, надявам се, няма да е проблем за вашите колеги. Ето и празна бланка за вноската, ако ще ви свърши работа.

Док се изправи, а Слоун остана на мястото си, а то беше достатъчно близко, за да може да бъде сграбчена и насилена, мисъл, която мина през ума на Док, че и даже се позавъртя малко там, няколко пъти обърна глава към него и му намигна. Кой знае какви потресаващи неща щяха да се случат, ако Луз не се бе появила и не му бе хвърлила — освен ако не халюцинираше от текилата — предупредителен поглед.

— Луз, би ли изпратила господин Спортело?

На долния етаж, из коридори, водещи до неизвестен брой спални, Док, сякаш току-що осъзнал, че му се пикае, каза:

— Ще може ли да ползвам тоалетната?

— Разбира се, стига да не смяташ да свиеш нещо оттам.

— О, боже. Надявам се, това не значи, че някой от полицаите край басейна се е сетил за какво е дошъл тук… ъъъ, а именно, за да…

Тя каза „не“ с пръст и след като хвърли бърз поглед наоколо, все едно навсякъде в къщата имаше подслушвателни, сви ръка, стегна бицепса си и подбели очи в посока горния етаж.

Ригс, значи. Док се усмихна и кимна, и за в случай че някой наистина ги слушаше, каза:

— Благодаря ти, ъъъ… мучас грасиас, Луз, връщам се след минутка.

Тя се облегна грациозно на една входна арка и го изгледа с тъмните си внимателни очи. Док намери вратата на дворцовата баня и — убеден, че тя е тази на Мики — влезе вътре, а оттам и в спалнята, към която беше прикрепена.