Вроден порок

Започна да оглежда помещението и попадна на няколко странни вратовръзки, окачени в килер за дрехи на отделена само за тях стойка. Запали лампата, за да ги разгледа. На пръв поглед приличаха на класически ръчно рисувани копринени вратовръзки, като върху всяка една имаше различен образ на гола млада жена. Голите рисунки обаче не бяха точно класически. Еректирали клитори, разтворени устни на котета със светли участъци по тях с цел да се създаде впечатлението за мокрота, отправени през рамо покани за анално проникване, всяко връхче на настръхналата кожа, всяко интимно косъмче — старателно пресъздадени с фотографска точност. Док се изгуби в цялото това изкуство, особено след като забеляза, че и в лицата има нещо поразително. Не бяха просто сбор от анимационни черти, минаващи през всички възможни изражения, които казват „изчукай ме“. Бяха лицата, а най-вероятно и телата на определени жени. Нещо като каталог с гаджетата на Мики Улфман. Дали и Шаста Фей беше сред тях? Док започна да преглежда вратовръзките една по една, опитвайки се да не се коси прекалено много. Тъкмо бе стигнал до рисунката на Слоун, без никакво съмнение Слоун, а не просто някоя си блондинка, на която тя се бе излегнала в намачкани чаршафи с разтворени обятия и вдигнати крака, с премрежен поглед и влажни устни — един почти джентълменски аспект на характера на Мики, за който той не бе предполагал, — когато една ръка се уви около кръста му.

— Яяяггххх!

— Продължавай да търсиш, и мен ме има там — каза Луз.

— Скъпа, гъдел ме е!

— Ето ме. Сладурана, нали?

Да, това определено беше Луз, пресъздадена в ярки цветове и на колене, вдигнала глава и оголила зъби в нещо, което беше далеч, поне според Док, от подканваща усмивка.

— Циците ми всъщност не са толкова големи, но важно е доброто намерение.

— Всяка от вас ли е позирала специално за това?

— Мхм, пичът е от Северен Холивуд и прави само неща по поръчка.

— А къде е мацката… забравих й името — Док се опита да го каже, без гласът му да трепери. — Онази изчезналата?

— А, Шаста. Да, и тя трябва да е тук някъде.

Само че, странно, но факт, не беше там. Док прегледа останалите две-три вратовръзки, но Шаста не бе изобразена на нито една от тях.

Луз гледаше през рамото му към спалнята на Мики.

— Винаги ме водеше да ме чука под душа — впусна се в спомени тя. — Така и не се доредих да се позабавлявам на онова яко легло там.

— Възможно е да се уреди — каза гладко Док, — можем да…

Но в този момент, представете си, от говорителя на интеркома в коридора се разнесе ужасен, нискокачествен писък.

— Луз! Денде естес, ми ихита?

— Мамка му — измърмори Луз.

— Може би някой друг път.

На тръгване Док й даде една от фалшивите визитки на МИКРО, на които обаче бе написан истинският му служебен телефон. Тя я пъхна в задния джоб на дънките си.

— Ти изобщо не си психиатър, нали?

— Д… може би не съм. Но пък имам кушетка.

— ¡Псикодѐлико, ѐсе! — и показа прословутите си вече зъби.

Док точно влизаше в колата си, когато иззад ъгъла изскочи полицейски автомобил с включен буркан и спря до него. Прозорецът откъм мястото до шофьора се спусна със скърцане и Бигфут подаде глава навън.

— Тук май не е най-подходящото място за търсене на трева, а, Спортело?

— Какво… имаш предвид, че пак съм се отнесъл нанякъде ли?

Ченгето зад волана изгаси двигателя, двамата излязоха от колата и тръгнаха към Док. Освен ако Бигфут не е бил понижен в някакъв странен и типичен за ПУЛА ранг, който Док не би разбрал дори да се опиташе, нямаше как другото ченге да му е партньор, макар че можеше да мине за негов близък роднина — и двамата изглеждаха еднакво мазни и зли. Въпросният точно гледаше Док изпод вежди.

— Може ли да видим какво има в тази хубава чантичка, господине?

— Няма нищо, освен обяда ми — увери го Док.

— О, ще се погрижим да си получите обяда.

— По-спокойно, Спортело просто си върши работата — Бигфут се престори, че озаптява другото ченге. — Опитва се да разбере какво се е случило с Мики Улфман, също като нас. Имаш ли какво да споделиш по въпроса, Спортело? Кой… извини ме, как я кара госпожата?

— Силна жена е тя — Док кимна искрено.

Зачуди се дали да не отвори темата, за която му бе споменал Пат Дюбоне — колко гъсти са Бигфут и Мики, но имаше нещо подозрително в начина, по който другото ченге ги слушаше… някак прекалено внимателно, като човек — ако трябва да сме параноични — под прикритие, който докладва на друго ниво в самото ПУЛА и работата му всъщност е да не изпуска Бигфут от очи…

Твърде много поводи за размисъл. Док пусна в действие най-вялата си тревоманска усмивка.

— Пичове, вътре има ваши колеги, но никой не ме запозна с тях. Може даже да са федералес, кой знае.

— Обожавам, когато някой случай отиде на майната си — отбеляза Бигфут с грейнала усмивка. — А ти, Лестър?

— Горе главата, компадре — каза Лестър и тръгна обратно към колата, — и нашият ден ще дойде.

Отпрашиха с надута сирена — ей така, за кеф. Док се настани в колата си и се загледа в дома на Улфман.