Вроден порок

Чашите зад бара, които в друг тип заведение щяха да имат прекалено заслепителен ефект, тук светеха с леко опушеното сияние на образи от евтин черно-бял телевизор. Сервитьорки в ципаота от черна коприна и щампи на червени тропически цветове се носеха из пространството на високи токчета и сервираха питиета във високи чаши, украсени с истински орхидеи, резенчета манго и пластмасови сламки в ярък аквамарин, наподобяващи бамбук. Клиентите, седнали около масите, ту се накланяха един към друг, ту се отдръпваха бавно и ритмично като подводни растения. Редовни посетители пиеха шотове горещо саке, разредени с ледено шампанско. Във въздуха се носеше гъста мъгла, разпръсквана от лули за опиум и бонгове за канабис, а също така и от карамфилови цигари, малайзийски черути и популярните „Куул“: малки огнища на съзнание, пулсиращи тук по-ярко, там по-слабо в мрака. На долния етаж — в различни ниши, скрити от мънистени завеси и за радост на всички, които продължаваха да изпитват носталгия по Макао и удоволствията от улица „Фелисидад“, — течеше денонощна игра на Фан-Тан за избрани; играеха се и маджонг и го, където едно камъче беше равно на долар.

— Док, приятелю — предупреди го Мотела, докато се настаняваха в сепаре, тапицирано с дамаска с тигров десен в лилаво като от лак за нокти и в ярко керемидено, — запомни, че тази вечер плащаме аз и Лурдес, така че само евтин алкохол и нищо, което сервират с малко чадърче.

Никакъв проблем за Док, особено с оглед на нискодоходното му положение.

Куки и Хоакин се появиха точно в момента, в който музикантите се впуснаха в изпълнението на енергична версия на People Are Strange (When You’re a Stranger) на „Дорс“; носеха широкополи шапки тип „Панама“, дизайнерски очила менте, цивилни костюми, купени от някой щанд в „Кайзър Истейтс“, Коулун, и се отправиха с бавни танцови стъпки — по една на такт — и вдигнати във въздуха показалци към тихите дълбини на клуба.

— Хоакин! Куки! — извикаха момичетата. — Олеле! Колко яко! Направо сте жестоки!

И тъй нататък.

Макар че не бяха много мъжете, които са дотам доволни от живота си, че да не оценят такова публично отдаване на почит, Док забеляза как Хоакин и Куки се споглеждат и всеки си мисли за другия, ебаси, човече, тоя как го прави?

— Може да ни се наложи да се ометем от тук, ме шери — избоботи Куки и зарови ръка в афрото на Мотела, след което получи от нея целувка със значителна продължителност.

— Нищо лично — добави Хоакин, — просто ни изскочи нещо като неочаквано пътуване по работа — и притисна Лурдес в още по-страстна прегръдка, която бе прекъсната от всеизвестна бас-линия на скритата в една горичка от палмови дръвчета банда.

— Добре тогава! — Мотела сграбчи вратовръзката на Куки, на която бе нарисувана пищна тихоокеанска лагуна в психеделични цветове. — Да лягаме!

На Хоакин му отне не по-малко от две секунди, за да изчезне под масата.

— Това какво беше? — попита Лурдес, без да се издава, че е притеснена.

— Някаква психологическа мизерия от ’Нам — обясни Куки, докато се отдалечаваше от тях с танц, — прави го всеки път, когато някой изрече думите.

— Всичко е наред, хора — обади се Хоакин, който бе прекарал войната в опити да изкара пари и не би познал зоната за приземяване дори и ако тя скочеше и започнеше да обстрелва задника му с ракети. — Тук долу ми харесва — нямаш нищо против, нали, ми амор?

— Не, тъкмо ще мога да си представя какво е да излизаш с някой наистина нисък — каза го със скръстени ръце и сияйна усмивка, която в единия си край май беше леко по-извита нагоре, отколкото в другия.

Към Док се понесе малка и перфектна азиатска пеперуда, облечена в униформата на клуба, която след оглед отблизо се оказа Джейд.

— Няколко господа там — измърка тя — изгарят от нетърпение да се срещнат с тези две момчета тук, и то до такава степен, че раздават двайсетачки наляво и надясно.

Хоакин подаде глава изпод покривката.

— Къде са? И ние ще подкупим някой, и ще сме с двайсет долара напред.

— Четиресет — поправи го Лурдес.

— Обикновено това работи — включи се Мотела, която се бе върнала на масата с Куки, — само дето тук всички ви познават, а и като гледам, въпросните господа идват насам.

— Мамка му, това е Блонди-сан — каза Куки. — Изглежда ли ви бесен? На мен ми се струва бесен.

— Нее — отвърна Хоакин, — не е бесен, но не мога да кажа същото за партнера му.

Блонди-сан носеше руса перука, която не би заблудила ничия абуелита в Южна Пасадена, и черен бизнес костюм, ушит по далечно свързана с мафията кройка… Тотално нагърмял се, пуснал зъл поглед и пушещ цигара след цигара от някаква евтина японска марка, до него вървеше един бияч от якудза на име Ивао, духовната чистота на чийто дан отдавна бе компрометирана от вкуса му към раздаване на непредизвикани ритници — в момента очите му оглеждаха обстановката, а лицето му се бърчеше от мисловното усилие да разбере кой от присъстващите ще е първата му мишена.