Вроден порок

Може и да съм халюцинирал,
бях на светофара и тя викна „Айде!“.
Кажи ми, как да откажа на осемнайсе —
годишно коте в Гран Туризмо Омолгато?
Потеглихме на север под светлините
на Топан-га,
гуми пушат и свистят,
а под капака на мустанга
427: двигателят мечта
[Преход]
Скара до скара, чак до
Лео Карило [духов пасаж],
все така чак до Пойнт Мугу —
един Мустанг и едно сладко Омолгатууу
се надпреварват покрай океана
луди глави в бързи коли у-у-у.
Трябваше да заредя, когато отбих от „Сан
Диего“, стрелката
е на „празно“ от десет мили
вече,
и ето виждам я как маха
аста луего
с чиста
Калифорнийска усмивка

Док се опита да чуе инструменталния брейк и въпреки че духовата секция вкарваше едни приятни хармонии в стил мариачи точно на „Лео Карило“, май на тенор-саксофона не беше Кой Харлинджън, а просто някой друг специалист по едно- и двунотните сола.

Кофти тръпка на гребена на вълната, по-тъжен
едва ли съм бил,
Но ето че чувам пак рева на понтиак
И какво виждам на седалката до
нея,
Яркочервена туба с бензин…
Потеглихме обратно, пак покрай
Лео Карило [същият духов пасаж],
скара до скара, чак до Малибу,
Един Мустанг и едно сладко Омолгатууу,
в надпревара покрай океана,
луди глави в бързи коли у-у-у…

Момичетата подскачаха на предните седалки, пищяха „¡А тода мадре!“ и „К’во става, мацка!“, и тъй нататък.

— Куки и Хоакин са тоооолкова яки — Мотела беше във възторг.

— Сегуро, есе!

— Всъщност исках да кажа Куки, Хоакин не мога да го коментирам все пак.

— Я кажи, Мотела.

— Ууу, можеш ли да си представиш какво е да си легнеш с някой, на чието тяло е татуирано чуждо име?

— Мога, освен ако, разбира се, дейностите в леглото не се изчерпват с четене — промърмори Лурдес.

— Дами, дами! — Док се престори, че ги разтървава, все едно е Моу и им казва: „Всички да отстъпят!“30.

Док разбра, че Куки и Хоакин са бивши военни, наскоро върнали се най-накрая обратно в Света от Виетнам, макар че по всичко изглеждаше, че продължават да изпълняват важни мисии, защото се оказа, че точно преди да се приберат, надушили някаква откачена схема, включваща пренасянето на контейнери, пълни с щатска валута, или поне така се говорело, в Хонконг. По принцип трафикът на долари в рамките на страната може да ти осигури немалко години в пандиза, но щом парите са в международни води, обяснили им техни познати майстори на празните приказки, ситуацията ще е съвсем друга.

Двамата се материализирали по време на един полет на Лурдес и Мотела до Кай Так, толкова изтрещели в резултат на коктейл от хапчета „Дарвон“, амфети, бира „Пи Екс“, виетнамска трева и кафе от летището, че били значително неспособни да водят нормален разговор между пасажери, и се случило така поне според разказа на дамите, че щом светлините за коланите изгаснали, Лурдес и Хоакин и съответно Мотела и Куки се озовали в две съседни тоалетни, където се изчукали зверски. Палуването продължило и по време на престоя на момичетата в Хонконг, като паралелно с това контейнерите с валута ставали все по-неоткриваеми, както и невероятни, въпреки че Куки и Хоакин положили усилия, доколкото паузите в забавлението им позволявали, да се опитат, макар и с гаснещо желание, да ги намерят.

Клуб „Азиатик“ беше в Сан Педро, точно срещу остров Терминал, и предоставяше филтриран изглед към моста „Винсънт Томас“. Нощем изглеждаше като покрит от нещо по-дълбоко от сянката — зрително изражение на сливането на дошли от всички краища на Азиатско-Тихоокеанския регион безчет пориви за скришно въртене на бизнес.