Вроден порок

В един момент откри, че фирмата му „Харди, Гридли и Чатфийлд“ се вълнува страшно, до степен на отчаяние от „Златният зъб“, и то от немалко време. Застрахователната й история беше истинско упражнение по мистификация, което караше шашардисаните чиновници, а и партньорите, да се обърнат най-често с крясъци към коментатори от деветнайсети век, като Томас Арнолд33 и Теофилус Парсънс. Пипала от грях и желание, а също така и от онази странна, обвързана със света карма, без която морското право е невъзможно, бяха плъзнали из всички области на тихоокеанската плавателна култура и обикновено не беше нужно повече от съвсем малка част от седмичния бюджет за развлечения на фирмата, инвестиран в шепа внимателно подбрани барове от марината, за да бъде извлечена нужната информация от нощни приказки, от разкази за Таити, Муреа, Бора-Бора, от небрежно споменати имена на моряци мошеници и легендарни плавателни съдове и това, което се е случило или пък е могло да се случи на борда им, което продължава да витае из каютите, което е неотмъстена карма в очакване на своето време.

— Казвам се Хлоринда, какво ще желаете — сервитьорка, облечена в комбинация от елек неру и риза с хавайски щампи, дълга толкова, колкото да мине за минирокля, и с излъчване, неспособно да изостри ничий апетит.

— Обикновено си поръчвам „Адмиралското луау“ — на Док му се стори, че Санчо неочаквано е станал неуверен, — но днес май ще си взема хляб с аншоа като за начало, а за след това, ъъъ, филето от скат, а него дали ще може да го изпържите в бирена панировка?

— Стомахът си е твой. А за теб, приятелче?

— Ммм! — Док прегледа менюто и каза: — Толкова много вкуснотии! — докато Санчо го риташе по кокалчето под масата.

— Ако мъжът ми се осмели да опита което и да е от тия лайна, направо го изхвърлям през прозореца заедно с всичките му албуми на „Айрън Бътърфлай“.

— Никак не е лесно — Док реши да не губи време. — Тогава нека са крокетите от медуза със сос терияки и да кажем, троваторе от змиорка34?

— А за пиене, господа? За ваше добро ще е да сте на черешата, когато ви сервирам тези неща. Препоръчвам ви „Текила Зомби“, действа доста бързо — рече и се оттегли с намръщена физиономия.

Санчо не откъсваше очи от шхуната.

— Виж, проблемът с този съд е, че човек не може да намери никаква информация за него. Хората се отдръпват, сменят темата, даже, честно, стават зловещи, отиват до тоалетната и повече не се връщат. А името й всъщност не е „Златният зъб.“

Не, оригиналното й име било „Съхранена“ след чудотворното й спасение от огромна експлозия на нитроглицерин през 1917 г. в Халифакс35, която помела почти всичко останало, и кораби, и души. „Съхранена“ била канадска риболовна шхуна, която по-късно, през 20-те и 30-те, натрупала репутация и като състезателен съд и редовно участвала в надпревари с други от нейния клас, сред които — поне два пъти — била и легендарната „Блуноуз“. Малко след Втората световна война, когато дизеловите съдове започнали да заместват все повече риболовните ветроходи, тя била купена от Бърк Стоджър, филмова звезда от онази ера, който не след дълго влязъл в черните списъци заради политическите си възгледи и бил принуден да продаде лодката си и да напусне страната.

— И тук в историята идва Бермудският триъгълник — продължи разказа си Санчо. — Някъде между Сан Педро и Папеете корабът изчезва и първо всички си мислят, че е бил потопен от Седмия флот, който изпълнявал преки заповеди на американското правителство. Естествено, управляващите тогава републиканци отрекли всякаква връзка и така параноята само продължила да расте, докато един ден няколко години по-късно и лодката, и собственикът й внезапно се появили — „Съхранена“ в отсрещния океан, близо до Куба, а Бърк Стоджър — на корицата на седмичника „Варайъти“ в статия за завръщането му към киното с високобюджетен проект на голямо студио, озаглавен „Кому-конфиденциално“. Междувременно шхуната за нула време — сякаш подпомогната от окултни сили — се материализирала от другата страна на планетата, където я ремонтирали от носа до кърмата и този ремонт включвал премахването на всякакви следи от предишната й идентичност и превръщането й в това, което виждаш там. Според документите собственик е един консорциум на Бахамите, а тя е преименувана на „Златният зъб“. Това знаем засега. Аз знам защо ми е любопитна, но не ми е ясно теб защо те интересува.

— Чух някаква история оная вечер. В нея се намекваше нещо за контрабанда.

— Може и така да се каже. — Обичайно безгрижният адвокат днес изглеждаше леко унил. — А може да го кажеш и така: най-добре да беше станала на пух и прах в Халифакс преди петдесет години, вместо да е в положението, в което се намира сега.

— Санчо, смени я тая странна физиономия, човече, ще ми скапеш апетита.

— Като адвокат своя клиент те питам — онази история, която си чул, случайно да включва и Мики Улфман?

— Засега не, защо?