Вроден порок

Ако можеше да се приеме, че тя наистина търси изход от ситуацията. Може пък да е искала да остане в нея, каквато и да е тя, и Мики да е бил пречка, а може би Шаста се е виждала тайно и с гаджето на Слоун, Ригс, и вероятно Слоун е разбрала за това и се е опитала да си отмъсти, като е натопила Шаста за убийството на Мики, или пък Мики е започнал да ревнува от Ригс и се е опитал да го очисти, само че планът не е проработил и който там е бил нает за изпълнението на задачата се е появил на уговореното място и без да иска, е убил Мики, или пък е било нарочно, защото неизвестният засега наемен убиец е искал да избяга със Слоун…

— Ааххх!

— Бива си я, а? — Фриц му подаде отново димящия коз, захванат с щипка, последния остатък от всичко, което бяха изпушили.

— Зависи какво имаш предвид под „бива си я“ — промърмори Док. — Главата ми ще гръмне от мислене.

Фриц се захили с известно закъснение.

— Да, частните детективи не трябва да припарват до наркотици, всички тези алтернативни вселени само усложняват работата ви.

— Да, ама Шерлок Холмс е шмъркал кокаин нонстоп, човече, и това му е помагало да разрешава загадките.

— Да, ама той… не е бил истински човек.

— Моля? Шерлок Холмс е бил…

— Той е измислен герой, има го в много разкази, Док.

— Мо… Нее. Не, истински е. Живее на истински адрес в Лондон. Е, може би вече не живее, било е преди години, сега сигурно е мъртъв.

— Хайде, ставай да ходим в „Зуки“, не знам за теб, но аз изведнъж изпитах това, което Чийч и Чонг биха нарекли неустоим глад за маца-топчета37.

Щом прекрачиха прага на легендарното заведение в Санта Моника, в тях се впиха кръвясалите очи на цяла тълпа маниаци от всякакви възрасти, които май чакаха някой друг. Не след дълго се появи и Магда и им донесе редовния зукибургер с картофки, телешко руло с ръжен хляб, картофена салата и кенчета „Сел-рей“ на „Д-р Браун“, плюс купа с кисели краставички и кисело зеле; днес тя гледаше на клиентите като на натрапници повече отколкото друг път.

— Голяма навалица — сподели наблюденията си Док.

Тя завъртя очи насам-натам из ресторанта.

— Фенове на сериала „Д-р Маркъс Уелби“. Знаеш ли, че знакът на „Зуки“ се появява за половин секунда в началните надписи? Ха си мигнал, и е минал, обаче за тези тук е повече от достатъчно и идват и почват да питат неща от рода на онова там отпред моторът на д-р Стив Кили ли е? Къде е болницата? Да не говорим, че — гласът й се извисяваше, докато се отдалечаваше от масата — почват да гледат объркано, когато не успеят да намерят „Чийтос“ и „Туинкис“ в проклетото меню.

— Поне не са фенове на „Модерен отряд“ — измърмори Док.

— Моля? — попита невинно Фриц. — Та това е любимият ми сериал.

— Проченгесарски инструмент за умствен контрол е това, не сериал. Ако доносничите срещу приятелите си, хлапета, Капитанът ще ви даде близалка.

— Виж сега, аз съм от Темекула, територия на „Крейзи Кет“, и там винаги си на страната на Игнац, а не на Офиса Пъп38.

За известно време се отдадоха на хранопоглъщане, като междувременно забравиха дали не са поръчали нещо друго, извикаха Магда, забравиха защо са я извикали.

— Щото частните детективи са обречени, човече — продължи мисълта си Док, — и това е ясно от години, вижда се във филмите и в сериалите. Някога имаше велики детективи — Филип Марлоу, Сам Спейд, детективът на детективите Джони Стакато, неизменно по-умен и по-голям професионалист от ченгетата, той винаги стига до разрешаването на престъплението, докато ченгетата се лутат по разни грешни следи и му се пречкат.

— Накрая се появяват само за да щракнат белезниците.

— Аха, но в днешно време виждаш само ченгета, телевизионната програма е пълна с шибани сериали за ченгета, които уж са нормални пичове, дето гледат да си вършат работата, и не са по-голяма заплаха за личната свобода, отколкото който и да е баща в ситком. Разбираш ли? Ако успееш да накараш хората да се радват на ченгетата, после те сами ще си искат белезниците. Чао, Джони Стакато, и добре дошъл, не, недей да отваряш, направо разбивай вратата, Стив МакГарет39. Същевременно тук, в реалния свят, повечето от нас, частните детективи, едва събираме пари за наема.

— Какво тогава те задържа в бранша? Защо не си купиш една лодка къща и не отплаваш по делтата на Сакраменто — трева, пиячка, риболов, ебане, схващаш, каквото там правят старците.

— Не забравяй да включиш и пикаене и жалване.