Вроден порок

Док, също станал рано, беше в „Уейвос“ и си пиеше кафето, за което се говореше, че го сервират със стрити амфетамини, и слушаше все по-оживения разговор, макар че вниманието му бе фокусирано главно върху Светеца, чакащ сутрешното си възкачване на брейка. През годините Док бе срещал няколко сърфисти, открили и възкачили други, намиращи се далече от брега брейкове, които никой от останалите не бе имал екипировката, краката или желанието да яхне; изгрев след изгрев в продължение на години те се бяха понасяли — без придружител с фотоапарат или камера, съпътствани единствено от сенките си по водата — на петминутни, че и по-дълги пътешествия през кипящи тунели от слънчево синьо-зелено, истинския и непоносим цвят на дневната светлина. Док бе забелязал, че след време тези пичове преставаха да се появяват там, където приятелите им очакваха да ги намерят. Сметките, натрупани в бирени барове с покриви от палмови листа, биваха опростени, любимите, останали на брега, се взираха със скръб в хоризонта, а после се вземаха с някой цивилен, застрахователен агент, заместник-директор, охранител, нищо че някой продължаваше да плаща наема на изоставените плажни къщи и на прозорците им се появяваха мистериозни светлини часове след като капанчетата бяха затворили, а хората, които си мислеха, че наистина са видели изчезналите сърфисти, после си признаваха, че най-вероятно са халюцинирали.

Док смяташе, че Светецът е една от тези преминали на друго ниво на съществуването души. Според него Флип яздеше нечовешките вълни, които бе намерил, не толкова от лудост или стремеж към мъченичество, колкото от чисто безразличие и с дълбоката концентрация на изпадналия в религиозен екстаз човек, който е бил избран от Бог да падне от дъската и да изкупи греховете на всички останали. Както и че един ден Флип също като гореспоменатите ще се озове на друго място, ще се изпари дори от СМЛЯН, Сърфистката мрежа за локуми, ярина и небивалици, и същите хора, които днес седят в „Уейвос“, ще спорят за местонахождението му.

По едно време се появи и приятелят на Флип с лодката с външен мотор и двамата се отправиха надолу по хълма, следвани от шумни изказвания против моторните лодки.

— Е, той си е чалнат — обобщи Флако Лошия.

— Мен ако питаш, те отиват някъде, пият бира, откъртват и после се връщат, като се стъмни — сподели Зигзаг Туонг, който миналата година бе минал на по-къса дъска и по-милостиви вълни.

Енсенада Слим поклати мрачно глава.

— Разказите за брейка са прекалено много. Един път е там, друг път го няма. Сякаш нещо отдолу го пази. Сърфистите от едно време го наричали Прага на смъртта. И там не просто падаш от дъската, а нещо те сграбчва — най-често изотзад, точно когато се отправяш към това, което си мислиш, че са сигурни води, или когато разчиташ някой очевидно фатален знак по абсолютно грешния начин — и те потапя толкова надълбоко, че никога не успяваш да излезеш на повърхността навреме, за да си поемеш дъх, и в момента, в който то окончателно те преебава, ако се вярва на старите приказки, чуваш как из небесата отеква някакъв космически и изтрещял сърфариски40 смях.

Всички в „Уейвос“, включително Светеца, изпяха с кикот „Ууу-ху-уу-ху-уу-ху–Уайпаут!“ малко или много в унисон, а Зигзаг и Флако започнаха да спорят за двете различни издания на сингъла на Wipeout и за това коя компания, „Дот“ или „Дека“, включва смеха и коя — не.

Сортилидж, която до този момент седеше, без да казва нищо, и само дъвчеше края на едната си плитка и насочваше големи като загадъчни фарове очи ту към единия, ту към другия теоретик, най-накрая се обади:

— Някакъв брейк, който произвежда вълни точно в средата на дълбокия океан. Дъно, където не би трябвало да има дъно. Ами, помислете, откакто свят светува, в Тихия океан се появяват и потъват острови. Представете си, че намереното от Флип е нещо, потънало преди векове, което сега бавно се издига към повърхността.

— Остров ли?

— О, най-малкото остров.

Към този момент от историята на Калифорния в сърфисткото народонаселение се бе просмукало достатъчно количество хипарска метафизика, дотолкова, че дори редовните клиенти на „Уейвос“, или поне някои от тях, усетили накъде отиват нещата, започнаха да пристъпват нервно от крак на крак и да се оглеждат за нещо друго за правене.

— Пак Лемурия — измънка Флако.

— Проблем ли имаш с Лемурия? — поинтересува се мило Сортилидж.

— Атлантида на Тихия океан.

— Същата, Флако.

— И викаш, този изгубен континент изплува отново на повърхността?

Тя присви очи до степен, която при по-малко уравновесен човек би била определена като раздразнение.

— Не е чак толкова странно, като се замислиш, открай време има предсказания, че Лемурия ще се появи отново, и моментът е повече от подходящ — Нептун вече слиза от смъртоносното влакче на Скорпион, воден знак, между другото, и се понася към светлината на по-висшето съзнание, идваща от Стрелец.

— Е, не трябва ли тогава да се обадим на „Нешънъл Джиографик“?

— Или на „Сърфър“?

— Отказвам се, момчета, получих си дозата барни41 за седмицата.

— Ще те изпратя — каза Док.