Вроден порок

Беше почти изгрев-слънце, баровете бяха току-що затворили или се канеха да затварят, хората на тротоара пред „Уейвос“ или седяха около масите, положили заспали глави тук върху здравословни гофрети, там в купи с вегетарианско чили, или повръщаха на улицата, където гумите на минаващите скутери поднасяха на повърнатото. В Гордита беше късна зима, нищо че времето не бе типичното за сезона. Хората си говореха за това как миналата година лятото дошло на плажа чак през август и как сега зимата най-вероятно ще настъпи чак през пролетта. Ветровете на Санта Ана издухваха целия смог от центъра на Ел Ей, виеха се между Холивуд и Пуенте Хилс в посока запад, прекосяваха Гордита и отлитаха към океана, и така беше от седмици. Морските ветрове бяха прекалено силни, за да са от полза на сърфистите, но те въпреки всичко ставаха рано от сън, за да гледат странната зора, която приличаше на видимото отражение на усещането, познато на всяка кожа, за пустинни ветрове, горещини и неумолимост, докато газовете от милионите автомобили се смесваха с микрофините песъчинки от Мохаве и пречупваха светлината към кървавия край на спектъра и всичко беше като потънало в мрак, а небесата бяха зловещо червеникави, библейски, като от моряшки кошмар. Щатските печати по капачките на бутилките с текила в магазините се отлепяха — толкова сух беше въздухът. Вече нямаше значение с какво собствениците на магазините за алкохол пълнят тези бутилки. Самолетите излитаха в грешни посоки от летищата, звуците от двигателите им не пронизваха небето там, където трябваше да го пронизват, и сънищата на всички хора се разбъркваха, ако изобщо някой успееше да заспи. В малките жилищни комплекси вятърът се смаляваше до свирукане и се понасяше по стълбите и парапетите, из пасажите, а листата на палмите отвън дрънчаха с течен звук, който вътре, в помръкналите стаи, в нарязаната от жалузите светлина се чуваше като буря — вятърът свисти из геометричното пространство от бетон, палмите бучат, сякаш върху им се излива тропически порой, шум, достатъчно силен, че да те накара да отвориш вратата и да погледнеш навън, където, разбира се, ще видиш не дъжд, ами познатата гореща и безоблачна бездна на деня.

В последните няколко дни свети Флип от Лоундейл, за когото Исус Христос бе не само спасител, но и сърф консултант, който имаше дъска от старата школа, направена от секвоя и дълга почти три метра, с инкрустиран кръст от седеф отгоре и два крещящо розови пластмасови скега отдолу, се възползваше от услугите на един приятел с лодка от фибростъкло, за да го закара чак отвъд вълните, където да яхне най-ръбатия, кълнеше се той, брейк на света, чиито вълни са по-големи от Уаймеа, по-големи дори от тези на Маверикс край бреговете на Халф Муун Бей или на Тодос Сантос в Баха. Стюардеси на презтихоокеански полети, кръжащи преди кацане над международното летище на Лос Анджелис, съобщаваха, че са го видели да сърфира там долу, където не би трябвало да може да се сърфира, фигура в широки бели шорти, необяснимо бели въпреки ярката светлина… Вечер, със залеза зад гърба му, той се понасяше обратно към светската рутина на евтините барове на Гордита Бийч, поръчваше си бира, сядаше някъде умълчан, усмихваше се, когато се налагаше, на хората и чакаше завръщането на зората.

В дома си на плажа имаше картина от кадифе, на която Исус сърфира с десния крак на предна позиция върху грубо издялана дъска със странични поплавъци, която би трябвало да наподобява кръст, на гребена на вълна, каквато рядко има в Галилейско море, не че това пречеше по какъвто и да е начин на вярата на Флип. Та нима „ходи по вода“ не значеше „сърфира“ на библейски език? Веднъж даже в Австралия един местен сърфист, хванал в ръката си най-огромното кенче с бира, което Флип бе виждал през живота си, му бе продал парченце от Истинската дъска.

Както бе обичайно, ранните клиенти на „Уейвос“ бяха на различни мнения по отношение на това какво точно, ако изобщо, е яхнал Исус. Според някои ставаше въпрос за странна география — некартографирана подводна планина или външен риф, други мислеха, че е метеорологичен феномен, случващ се веднъж в живота на човек, например вулкан или приливна вълна някъде далече в Северния Тихи океан, чиито завихряния са станали достатъчно ръбати, докато стигнат до Исус.