Вроден порок

— Клюката е, че малко преди да изчезне, любимият на всички предприемач е бил видян да се качва на борда на „Златният зъб“. Повозил се малко из океана и после слязъл. За една, както би се изразил Скипър, „тричасова обиколка36“.

— И нека позная, бил е в компанията на прекрасната си приятелка…

— Мислех, че си оставил тези мъки зад гърба си, чакай да ти поръчам един „Бойлермейкър“ или нещо друго, което върви със „Зомбито“, и тогава продължавай със самосъжалението.

— Просто питах… Значи, всички са се върнали живи и здрави, не е имало бутнати зад борда, нищо такова, нали?

— Ами, странното е, че източникът ми във федералния съд твърди, че е видял как нещо пада. Едва ли е било човек, защото му приличало повече на пълни с нещо контейнери, вероятно това, което ние наричаме потънала стока — разни работи, дето ги пускаш във водата нарочно и по-късно се връщаш да си ги вземеш.

— И какво, отбелязали ли са мястото с шамандура?

— Днес всичко е електроника, Док, засичаш ширина и дължина спрямо координатите по Лоран-а и ако искаш да се приближиш съвсем до мястото, сканираш със сонар.

— Говориш така, сякаш планираш да отидеш там и да хвърлиш едно око.

— По-скоро в ролята на цивилен придружител. Хората в съда, които знаят, че съм… — той се опита да намери думата.

— Заинтересован.

— Много мило от твоя страна. Поне не каза „обсебен.“

Ако ставаше въпрос за мацка, може би това щях да кажа, помисли си Док, с надеждата, че устните му не мърдат.

Както и друг път, Фриц беше в компютърната стая и зяпаше някакви данни. На лицето му бе изписано изражение, което казваше „Питай ме дали ми пука“ — Док го бе забелязвал и при други новодошли в готиния свят на наркотично зависимите.

— Говори се, че мацката ти е напуснала страната, съжалявам, че го научаваш от мен.

Док се изненада от интензитета на ректогениталния трепет, който премина през тялото му.

— Къде е отишла?

— Не е известно. Била е на борда на, както му викат федералните, плавателен съд под наблюдение, който май вълнува и теб.

— Опа — Док прегледа разпечатката и видя името „Златният зъб“. — И свали това от компютър, който е свързан с твоята мрежа?

— Това специално е от библиотеката „Хувър“ в Станфорд, от нечия колекция с контраподривни документи. Ето, всичко съм разпечатал.

Док отиде до рецепцията и си сипа кафе от кафеварката, в резултат на което счетоводителят Милтън, който напоследък бе труден за общуване, се сдърпа с Фриц на тема дали кафето на Док трябва да се впише в разходите за пътуване и развлечения, или към режийните на компанията. Секретарката Гладис усили стереото в офиса, където звучеше „Блу Чиър“, или за да заглуши спора, или за да намекне, че всички трябва да намалят децибелите. Фриц и Милтън веднага се разкрещяха на Гладис и тя им отвърна със същото. Док си запали един джойнт и започна да чете документа, изготвен от частна разузнавателна фирма на име „Американски съвет по сигурността“ и с адрес от около 55-та година, според Фриц — в Чикаго.

Имаше и кратка история на шхуната „Съхранена“, привлякла вниманието на контраподривната общност заради способностите си да плава в открито море. В Карибския басейн изпълнявала шпионска мисия срещу Фидел Кастро, който в онзи момент действал в планините на Куба. По-късно под името „Златният зъб“ била използвана по антикомунистически проекти в Гватемала, Западна Африка, Индонезия и други места, чиито имена бяха скрити с коректор. Често на борда й качвали отвлечени местни „смутители на реда“, които след това изчезвали безследно. Думите „дълбок разпит“ се появяваха отново и отново. Пренасяла и хероин за ЦРУ от Златния триъгълник. Следяла радиотрафика, идващ от вражеските крайбрежия, и предавала информацията на агенции във Вашингтон. Доставяла оръжия на антикомунистически партизански организации, включително и тези в злощастния Залив на прасетата. Хронологията стигаше чак до ден-днешен, описваше необяснимата дневна разходка на Мики Улфман точно преди да изчезне, както и потеглянето на шхуната от Сан Педро с известната компаньонка на Улфман Шаста Фей Хепуърт на борда миналата седмица.

Това че Мики, небезизвестен и щедър поддръжник на Рейгън, е вероятно част от някакъв антикомунистически кръстоносен поход, не беше голяма изненада. Въпросът беше колко дълбоко е замесена Шаста в това. Кой й бе уредил напускането на страната на борда на „Златният зъб“? Мики? Или друг, който така й плаща за услугите, спомогнали за отвличането на Мики? В какво толкова ужасно нещо се беше забъркала, че единственият изход от него да е предателството на мъжа, когото уж обича? Кофти, човече. Коф. Ти.