Вроден порок

— А при абнормални? — изкиска се доктор Триплай.

— Моля?

— Имам предвид, че при толкова много квалифицирани учреждения в района на залива защо ще ви е да идвате чак тук?

Останалите на масата се наведоха напред, сякаш отговорът на Док ги вълнуваше дълбоко.

Време беше да пробва някои от врътките, които бе обсъдил със Сортилидж.

— Вярвам — започна искрено Док, — че също както чакрите по човешкото тяло, и Земята има своите специални места, концентрации на духовна енергия, на всевишна милост, ако щете, и че Охай, най-малкото заради присъствието тук на господин Дж. Кришнамурти67, несъмнено може да бъде прието за една от по-благословените планетарни чакри, което, за съжаление, не би могло да се каже за Сан Франсиско и близките му околности.

След кратък отрязък тишина някой се обади:

— Искате да кажете, че… Уолнът Крийк… не е чакра? — с което предизвика кимания и кикот от страна на колегите му.

— Явно е нещо религиозно — предположи доктор Триплай май в опит да върне на масата атмосферата на професионализъм, на коя професия обаче, не беше ясно.

След обяда юрнаха Док на обиколка, която включваше спални помещения, един салон за служителите с дузина телевизори и бар, предлагащ всичко възможно, камери за сензорна депривация, басейн с олимпийски размери и стена за катерене.

— А тук какво има?

Док се стараеше любопитството му да изглежда като родено от любезност.

— Чисто ново крило, в което ще се помещава Отделението ни за отказващи съдействие случаи — обяви доктор Триплай. — То все още не функционира напълно, но скоро ще се превърне в гордостта на института. Не е проблем да хвърлите едно око, ако желаете, макар че няма какво толкова да се види.

Той отвори една от вратите и в самото преддверие Док зърна същата официална снимка, която бе видял в дома на Улфман — на Слоун в челен товарач, понесъл огромен чек. Огледа фотографията от възможно най-близко и забеляза, че нито едно от другите лица в нея не е на Мики. Мики не се виждаше никъде, но Док осъзна, че го навестява свръхнеприятното усещане, че някъде наблизо, в странно и неопределено пространство, чиито обитатели не са съвсем сигурни къде се намират, във или извън кадъра, вероятно наистина съществува версия на Мики, която също както дамата с големия чек хем е версия на Слоун, хем е и някак променена, и този Мики е — побиха го тръпки — може би умствено или дори и физически компрометиран. Отвъд преддверието видя дълъг коридор, по чието протежение имаше редица от еднакви врати без дръжки, чезнещи в обща металическа сянка. Преди входната врата да се затвори, успя да мерне и едно парче мрамор с бронзов плакет, на който пишеше: ИЗГРАДЕНО БЛАГОДАРЕНИЕ НА БЕЗКОРИСТНАТА ЩЕДРОСТ НА ЕДИН ВЕРЕН ДРУГАР НА „ХРИСКИЛОДОН“.

Ако Слоун подкрепяше лудници с парите на Мики, защо името й не фигурираше никъде? Защо бе останала анонимна?

— Супер — каза Док.

— Елате, ще ви разведем и навън.

Когато излязоха, Док видя през маранята евкалиптови дървета, пътеки с колонади, неокласически храмове с фасади от мрамор, фонтани, захранвани от горещи извори. Всичко изглеждаше като дорисовките в старите филми, заснети по системата „Техниколор“. Заможни откачалки и техните асистенти се движеха насам-натам в далечината. Както и бе предположила леля Рийт, в ход беше сериозно подобрение на материалната база. Озеленители мятаха във въздуха и ловко улавяха дълги, извити кули от глинени саксии. Строители слушаха хардкор асид рокендрол от радиостанциите в камионите и удряха с чуковете си в същия ритъм. Екипи от настилчици насипваха асфалт с лопатите си, а валяци го изглаждаха.

Имаше тенис игрища, басейни и мрежи за волейбол на открито. Дзен градината според доктор Триплай била докарана от Киото, сглобена наново тук песъчинка по песъчинка и камък по камък, за да стане точно каквато е била там. Наблизо имаше церемониална камбана, а до нея Док забеляза странна сенчеста беседка, подобна на стоманената гравюра в някоя стара и вероятно забранена книга, от която се носеха напевни звуци.

— Терапевтична група за напреднали — каза Триплай.

Той поведе Док към скрито спираловидно стълбище и оттам слязоха в нещо като пещера — вътре беше влажно и слабо осветено. Температурата падна с двайсет градуса. Напевните звуци из мокрите коридори станаха по-силни. Триплай отведе Док до звукоизолирано пространство зад едностранни огледала и сред подземните сенки, зелени като аквариумна тиня, Док на мига разпозна една от дузината коленичили и облечени в роби фигури като Кой Харлинджън.

Така. Какво, по дяволите?