Вторият гроб отляво

— Бързо. — Тя грабна ключовете и хукна към шофьорската врата. — Хайде, Чарли, преди да се е намъкнал обратно.

— О! — Мушнах се на седалката до шофьорската. Куки още си въобразяваше, че е възможно да избягаш от покойник. Оставих я да си мисли така, а тя включи двигателя и се изстреля от паркинга като летяща самодива, хукнала по самодивските си дела.

— Измъкнахме ли му се? — попита.

Бях раздвоена. От една страна трябваше да й кажа, за да разбере как функционира отвъдният свят. От друга изгарях от желание да се прибера вкъщи жива, по възможност без части от колата, забити в главата ми, или в тялото ми, или и в двете.

— Със сигурност — отвърнах, като много се стараех да не го гледам. Ситуацията ми напомни за онзи път в колежа, когато бързах за часове, завих зад ъгъла и се озовах лице в лице с местния ексхибиционист. Не ми беше лесно да отклоня поглед и тогава, и сега, най-вече защото Мъртвеца от багажника се беше настанил в скута й.

— Бррр — потрепера тя. Наведе се и включи отоплението, независимо че вече влизахме в паркинга на нашата сграда.

— Отивам да си взема душ, после ще разбера какво се е случило с Джанел Йорк — каза тя, когато стигнахме до апартаментите си на втория етаж. Беше едва четири и половина. — Защо не поспиш още малко?

— Куки — рекох и мръднах вляво, тъй като Мъртвеца от багажника беше навлязъл в непосредственото ми лично пространство. — Изпих три кафета в повече. Няма шанс да заспя точно сега.

— Поне опитай. Ще те събудя след два часа.

— Пак ли ще хвърляш дрехи в лицето ми?

— Не.

— Добре, но ти казвам, че няма начин да успея да заспя отново.

Събудих се два часа по-късно според часовника ми. Почти седем. Достатъчно време да си взема душ, да си направя кафе и за кратко да погледам готини типове в интернет. Очевидно Мъртвеца от багажника също имаше нужда от душ.

Глава 3

„Страхотните гърди вървят със страхотна отговорност.“

Надпис на тениска

Това вече е повече от откачено.

Стоях под душа, водата беше толкова гореща, колкото можех да понеса и въпреки това всеки сантиметър от кожата ми беше настръхнал. Това се случваше, когато мъртви хора се къпеха с мен. Погледнах към невиждащите очи на мъртвия бездомник от багажника на Куки. Косата му стигаше до раменете, мръснокафява на цвят, имаше проскубана брада и лешниковозелени очи. Бях като магнит за този тип хора.

Дъхът ми замъгли въздуха и парата отскочи от стените на душ-кабината. Устоях на порива да отправя поглед към небесата и да вдигна бавно ръце, докато парата ни обгръщаше на талази, по̀ щеше да е страхотно да се престоря на богиня на океана. Можех да включа и оперна музика за по-голям ефект.

— Често ли идваш тук? — попитах вместо това, като забавлявах единствено себе си. Така че определено си струваше.

Той не отговори и пробвах рефлексите му, като го ръчнах с показалец в гърдите. Върхът на пръста ми се допря до дрипавото му палто, истинско като стените на душ-кабината около нас, а в същото време водата, която капеше от пръста ми, минаваше през него и падаше на пода. Сръчкването не предизвика реакция. Невиждащите му очи гледаха право към мен. Което беше странно. Изглеждаше съвсем на себе си, докато лежеше свит в багажника на Куки.

Неохотно наклоних глава назад, за да изплакна балсама от косата си и се опитвах да държа очите си отворени, да го гледам как ме гледа. Нещо такова.

— Имал ли си такива дни, дето започват като лудница на пълни обороти и оттам нататък темпото непрекъснато се засилва?

Тъй като очевидно беше от типа побъркани мълчаливци, той не отговори. Чудех се откога е мъртъв. Може би бродеше по Земята толкова отдавна, че беше изгубил разсъдъка си. Видях това в един филм. Разбира се, ако наистина е бил бездомник, когато е умрял, душевното заболяване може би беше изиграло съществена роля в живота му.

Точно когато спрях водата, той вдигна поглед. Аз също. Най-вече защото той го направи.

— Какво има, пич?

Когато отново се обърнах към него, вече го нямаше. Просто изчезна, както е присъщо на мъртъвците. Без довиждане. Без пожелание да се срещнем в отвъдното. Просто изчезна.

— Дерзай, момче.

Надявах се да си остане изчезнал. Шантави мъртъвци.

Протегнах се зад завесата за хавлия и видях алени капки да се стичат по ръката ми. На тавана ми имаше тъмночервен кръг, разширяващ се като кърваво петно от някой, който още кърви. Преди да успея да кажа „По дяв…“, някой пропадна оттам. Някой доста едър. И тежък. И се приземи кажи-речи върху мен.

Срутихме се на пода на душ-кабината в купчина от тела и крайници. За беда се оказах притисната под човек, твърд като стомана, но веднага усетих нещо познато. Разпознах топлината му като подпис, като пратеник, възвестяващ появяването му. Опитвах се да се измъкна изпод едно от най-могъщите създания във вселената, Рейес Фароу, и осъзнах, че съм покрита с кръв от глава до пети. С неговата кръв.