Вторият гроб отляво

Тя погледна назад, а дългата й руса коса падаше в безпорядък около лицето й, зърна рушащия се приют за душевноболни и скръсти тънките си ръчички.

— Какво правим тук?

— Чудех се дали би ми направила една услуга.

Тя се обърна отново към мен и сбърчи нос, докато обмисляше предложението ми.

— Добре, но и ти ще ми направиш една.

— Така ли? — попитах и се облегнах на Мизъри. — Какво ти е нужно?

— Дейвид се среща с някого.

— О! — измърках, като си дадох вид, че ме интересува. — А кой е Дейвид?

Тя извъртя очи в гримаса по начин, който само деветгодишните умееха.

— Брат ми! Дейвид Тафт! — Тя насочи палец към него като стопаджийка.

— О! Този Дейвид — казах и му се усмихнах заговорнически.

— Какво казва тя? — попита Тафт.

Не му обърнах внимание.

— Грозна е, слага си прекалено много червило и дрехите й са прекалено впити.

— От занаята е, така ли? — Намръщих му се с упрек.

Той вдигна ръце с дланите нагоре в недоумение.

— Какво?

— Чиста проба — отсече Ягодка и потвърди подозренията ми. Тя вдигна показалец. — Трябва да говориш с него. Тази занаятчийка остана през цялата нощ. Честно.

Стиснах устни и поставих юмруци на кръста си, като се надявах да не съм получила вътрешен кръвоизлив от меча на Рейес. Мразех вътрешните кръвоизливи. Ако ще кървя, исках да виждам доказателствата за героизма си.

— Със сигурност ще го направя.

След като го стрелнах с демонстративно разочарование, на което той ми отвърна с ядосан поглед, обясних на малката за какво ми беше нужна.

— Докато с брат ти си поговорим, би ли влязла в онази сграда, за да потърсиш едно момиченце?

И Тафт, и Ягодка погледнаха сградата с недоверие.

— Там ми изглежда страшно.

— Изобщо не е страшно — излъгах като долна мръсница. Кое можеше да е по-страшно от изоставена клиника за душевноболни, в която според легендите лекарите са извършвали експерименти! — Там има един мил човек на име Ракета, който живее с малката си сестричка. Тя е дори по-малка от теб.

Никога не бях виждала сестрата на Ракетата, макар той да ми беше казвал безброй пъти, че тя е там с него. Май беше починала от пневмония по време на пясъчните бури и доколкото можех да преценя от думите му, предполагах, че е била на около пет.

— Името му е Ракета? — Тя се изкиска.

— Да, и като стана дума за това… — Наведох се към нея. — Като влезеш, виж дали не можеш да узнаеш истинското име на Ракета. — Все още нямах действителна информация за произхода на Ракетата, макар да бях прегледала всички сведения за приюта, до които се бях добрала. Очевидно Ракета не беше истинското му име.

— Добре.

— Чакай — спрях я за части от секундата, преди тя да изчезне. — Не искаш ли да разбереш за какво отиваш там?

— За да намеря малкото момиче.

— Да, но ми е нужна информация от нея, ако я има. Искам да знам дали тя може да ми каже къде да открия тялото на Рейес. Човешкото му тяло. Ще запомниш ли това?

Тя пак скръсти ръце и рече:

— Аха. — След което изчезна.

Леко изскърцах със зъби, убедена, че Ягодка беше начинът на Бог да ме накаже, задето миналия четвъртък препих с коктейли „Маргарита“, в резултат на което се стигна до грозни танци върху масата.

Тафт стоеше напрегнат и поглеждаше притеснено сградата, а аз се подпрях на Мизъри и стъпих с ботуша си на стъпалото.

— Виж — обадих се, за да привлека вниманието му. — Сестра ти казва, че мацката, с която се срещаш, е от занаята.

Той се извърна към мен втрещен.

— Тя не е от занаята. Добре де, от занаята е, затова се и срещам с нея, но тя дали го знае?

Свих рамене.

— Мой човек, нямам представа дали приятелката ти знае, че е от занаята.

— Не, говоря за Беки. Знае ли, че се срещам с някого?

Вдигнах ръце.

— Може би ако знаех коя е Беки…

Той ме изгледа раздразнен.

— Сестра ми.

— О, да бе — измъкнах се от ситуацията. Кой да предположи, че Детето демон имало такова нормално име? Очаквах нещо по-екзотично като Серена или Дестини или Зла Ужасия.

От радиостанцията на Тафт се чу грачене, което ми се стори абсолютно несвързано. Той се запъти към патрулната кола, за да говори на спокойствие и в този момент звънна мобилният ми телефон. Беше Куки.

— Фирма „Адски болки“, тук Чарли — представих се аз.

— Джанел е загинала в автомобилна катастрофа.

— О, боже, съжалявам. Бяхте ли близки?

След като въздъхна раздразнено, тя каза:

— Джанел, Чарли. Джанел Йорк, приятелката на Мими от гимназията, която починала наскоро.

— А, вярно — измъкнах се отново. Започваше да ми се случва често напоследък. — Чакай, автомобилна катастрофа ли? Мими беше казала на Уорън, че Джанел е била убита.

— Точно така. Според рапорта е била болна. Мислят, че е починала на волана и се е забила в хълм край шосе 1–25. Но го броят като нещастен случай.

— Тогава защо Мими е казала, че е била убита?

— Нещо я е изплашило — отвърна Куки.

— И вероятно има връзка с убития търговец на коли.

— И аз така предположих. Мисля, че трябва да поговориш пак с Уорън. Открий защо се е карал с човека, дни преди да бъде открит мъртъв.

— Великите умове мислят еднакво. Вече се заех с това.

— Куки ли е?

Ягодка се беше появила до мен. Затворих телефона и я погледнах.