Вторият гроб отляво

Но имаше само един начин да се уверя. Сложих веригата и открехнах леко вратата. По-възрастната се усмихна и веднага започна да говори.

— Добро утро, госпожо. Забелязали ли сте, че напоследък светът е затормозен от лошо здраве?

— Ами…

— Зарази и болести се ширят във всяко кътче на божията земя.

— Е…

— Тук сме, за да ви кажем, че няма вечно да е така. — Тя отвори библията си и прокара пръст по страницата, с което ми даде шанс да заговоря.

— Значи не сте тук, за да ме убиете?

Тя спря и сбърчи тънките си вежди, после хвърли поглед към приятелката си и каза:

— Моля? Нещо не разбрах.

— Нали разбирате, да ме убиете. Да ме умъртвите. Да опрете пистолет в главата ми.

— Мисля, че ни бъркате с…

— Почакайте! Не си тръгвайте! — Затворих вратата, за да освободя веригата. Когато я отворих със замах, те отстъпиха плахо назад. — Значи не сте убийци?

Те поклатиха глави.

— От „Свидетелите на Йехова“ ли сте?

Те кимнаха.

Това би могло да ми бъде и от полза. Можеше да знаят нещо, което не ми бе известно.

— Идеално. Нека ви попитам нещо — заговорих аз, а по-младата от двете, която стоеше отзад, плъзна поглед по облеклото ми, състоящо се от тениска на групата „Блу ойстър кълт“, която съветваше хората да не се боят от Жътваря и чифт карирани боксерки. — Като свидетели на Йехова на какво точно сте били свидетели?

— Ако хвърлите поглед… — По-възрастната отново взе да разлиства библията. — Като свидетели наше задължение е да се разграничим от грешниците, да прочистим редиците си от зли хора и…

— Добре, добре, това е чудесно — прекъснах я с махване на ръката. — Това, което наистина искам да знам, е можете ли да видите, да наблюдавате — уточних с кавички във въздуха, за да подсиля ефекта — „демони“?

Те се спогледаха. Този път думата взе по-младата, като изправи рамене самоуверено.

— Демоните са пропаднали ангели, взели страната на Сатаната, онзи, управляващ света в тези тежки времена. Наше задължение е да останем непорочни и изпълнени с вяра…

— Но някога виждали ли сте такъв? — Отново ги прекъснах по средата на изречението. Ако продължавах така, никога нямаше да ме поканят на служба.

— Да сме виждали? — попита по-старата колебливо.

— Да, нали разбирате, лично?

Те поклатиха глави.

— Не, физически не. Но ако прочетете този пасаж…

Тя наистина харесваше библията. Бях чела пасажа и определено можех да разбера посланието, но нямах време. Трите ми минути вероятно вече бяха изтекли.

— Без да се обиждате, и го казвам с най-голямо уважение, но не сте от полза. — Затворих вратата леко натъжена заради объркването по лицата им. Просто си бях помислила, че може да са се натъкнали на демон при обиколките си из града. Ако с Рейес беше свършено и аз наистина бях сама в това, трябваше да имам как да ги разпознавам. Но със сигурност Рейес не беше умрял. Не можеше да е умрял.

Продължих да се приготвям за излизане и осъзнах, че старата поговорка беше вярна: отрицание не е просто дума в речника.

Когато един час по-късно завлякох измъченото си тяло в офиса, застанах пред Куки и заоглеждах тоалета й. Носеше яркорозова блуза и червен шал, преметнат около врата. Опитах се да не се тревожа.

Тя вдигна поглед от компютъра си.

— Свързах се със сестрата на Джанел Йорк. Пътуваше към дома си, но беше така любезна да отговори на няколко въпроса.

Супер.

— И? — попитах и си сипах чаша кафе. Понякога три не са достатъчни.

— Каза, че Джанел здраво затънала с наркотици след отпътуването на Мими за Албукърки. Родителите им мислели, че причината била в разправията им, но когато попитах за Хана Инсинга, сестрата каза, че е опитала да говори с Джанел за изчезването на Хана. Джанел, Мими и Хана били в един клас. Но Джанел се ядосала, когато чула въпроса и забранила името на Хана да бъде споменавано.

— Много остра реакция на такъв невинен въпрос.

— И аз си помислих същото. Колкото до братовчеда на Уорън, Хари, който все моли за пари…

— Да?

— Не стигнах до нищо. Във Вегас е от повече от месец. Работи в казино със залагания.

— Обратното на такова без залагания?

— Говорих и с жената на убития търговец на коли — продължи тя, като напълно пренебрегна забележката ми.

— Доста си се потрудила.

— Нейната история е абсолютно същата като тази на Уорън. Съпругът й се отдръпнал, бил депресиран. Каза, че непрекъснато се тревожел и й казал нещо много странно.

Повдигнах вежди въпросително.

— Казал й, че понякога греховете ни са прекалено големи, че да бъдат простени.

— Какво са направили, по дяволите? — заразсъждавах на глас.

Куки поклати глава.

— И тя като Уорън мислела, че мъжът й има връзка. От спестяванията им изчезнали големи суми пари. Уверих я, че не е имало такова нещо.

Изгледах я с насмешка.

— Само защото връзката му не е била с Мими, това не значи, че изобщо не е имал такава.

— Знам, но жената беше истинска развалина. Нямаше причина да я карам да страда още повече. Не е имал любовница. Сигурна съм в това. Като говорим за развалини, ти как си? — попита Куки и сключи вежди загрижено.