Вторият гроб отляво

Разпечатах написаното, доволна, че положеният от мен труд нямаше да отиде на вятъра. Той го взе. Отне му доста време да прочете моите четири изречения и аз се зачудих дали не страда от дислексия. После отново погледна към мен.

— Това е прекалено, за да го осмисля наведнъж.

— И за мен беше прекалено много — казах с непогрешим сарказъм в тона.

— Прерязала си му гърлото?

Наклоних се към него и произнесох заплашително:

— Правя такива неща, когато съм ядосана.

Челюстта му се стегна.

— Дали да не се върна по-късно?

— Защо не?

Той отиде до вратата, спря и се обърна.

— Трябва да разпитаме бившата собственичка на колата на Куки. Ще си бъде у дома в късния следобед. Ще участваш ли?

Процедих отговора си през зъби:

— Ще участвам.

— Ще оставя данните на Куки. А сега трябва да се обадя по телефона.

Дадох си минута да се успокоя и осъзнах, че точно преди да напусне офиса ми, Гарет беше обзет от гняв. Толкова силен, че да не ти се налага да му се изпречваш на пътя. По-късно трябваше да разбера каква бе причината за гнева му.

— Господин Кирш ни очаква днес следобед — извика Куки от офиса си, тъй като вратата, която ни разделяше, беше отворена. — Жена му е извън града, но той каза, че ще се радва да обсъди с нас случая на Хана Инсинга.

Станах и отидох до вратата.

— Пътят до там е почти три часа. По-добре да тръгваме.

— Помоли да занесем досието по случая.

— Разбира се.

Събрахме нужното и потеглихме към едно от най-красивите места на земята: Таос, Ню Мексико.

— Дадох на Гарет имейл адреса на мадам Невен и му разказах кратката версия — съобщи Куки, докато се качвахме в Мизъри. — Ще й пише, за да се опита да разбере защо иска жътвар на души да се свърже с нея. Засега мога да ти разказвам мръсни вицове по пътя, за да те разведря.

Завъртях ключа с усмивка.

— Добре съм. Само съм ядосана.

— Имаш пълното право за това. Аз съм ядосана, без да са ме нападали. Нито пък да са ме разрязвали с касапски нож. Стиви Рей Вон?

И двете погледнахме към стереоуредбата ми, а по лицата ни бавно плъзнаха усмивки.

— Пътуването ни ще бъде хубаво — заявих и усилих звука. Всяко пътуване, което започва със Стиви Рей, би трябвало да е добро.

Повечето частни детективи просто биха се обадили на бившия шериф на окръг Мора, вместо да шофират три часа, но аз можех да разбера много повече за човека, ако го срещнех лице в лице. В края на деня нямаше да има съмнения какво знае господин Кирш за този случай. Ако беше наясно, че синът му е бил замесен в нещо незаконно, щях да го разбера. Може би не до най-тънките подробности, но щях да знам дали го прикрива.

Куки не спря да работи през целия път, като събираше информация и водеше телефонни разговори.

— И сте работили за господин Запата седем години? — попита тя в слушалката. Господин Запата беше нашият убит търговец на коли и тя се беше свързала с един от бившите му служители. — Добре. Много ви благодаря — Тя затвори телефона и ми отправи отегчен поглед. — Надявам се, когато умра, и за мен хората да говорят само хубави неща.

— Поредният убеден в предстоящото обявяване на Запата за светец?

— Да. Същата история, друг ден.

— Каквото и да са извършили в гимназията — казах и завих надясно в пресечката на господин Кирш, — абсолютно никой не говори за това. Поне знаем едно нещо за тази група деца.

— И какво е то? — попита Куки, като си водеше записки на лаптопа.

— Били са наистина добри в пазенето на тайна. — Спрях на алеята на господин Кирш. — Къде каза, че е жена му?

Куки затвори лаптопа и вдигна поглед.

— Хубава къща. — Повечето къщи в Таос бяха хубави. Мястото беше скъпо за живеене. — На север е, на гости на майка си.

— Знаеш ли какво? — попитах и излязох от джипа. — Когато свършим с този случай, предлагам да последваме примера й. Имам предвид, че север е добра посока.

— Трябва да отидем във Вашингтон.

— Звучи добре.

— Или Ню Йорк — промени решението си тя. — Влюбена съм в Ню Йорк.

Кимнах.

— Аз само го харесвам, но съм „за“.

Бащата на конгресмена Кайл Кирш имаше вид да не е бил лесно препятствие за преодоляване по свое време. Беше висок, строен и с масивна мускулатура дори сега.

Имаше прошарена руса коса и пронизващи небесносини очи. Пенсиониран или не, той беше по природа човек на реда. Позата му, маниерите му и всеки несъзнателен тик подсказваха за дълга и успешна кариера в залавянето на престъпници. Напомни ми за моя собствен баща, което предизвика пристъп на тъга. Бях му така ядосана и в същото време толкова загрижена за него. Реших за доброто на всички да се съсредоточа върху загрижеността. Двамата с него щяхме дълго да си поговорим. Но засега трябваше да науча дали господин Кирш е замесен в изчезването на Хана Инсинга.

— Помня случая, сякаш беше вчера — заговори господин Кирш, а очите му оглеждаха папката като ястреб, следящ плячката си. Съмнявах се, че му убягваше много. — Целият град се събра да я търси. Изпратихме хора да я издирват в планината. Разпространихме листовки в градовете на радиус от сто и шейсет километра. — Той затвори папката и закова изумителните си очи върху мен. — Това е случай, който не успяхме да разрешим, дами.