Вторият гроб отляво

Двете с Куки се спогледахме. Тя седеше до мен на коженото канапе с химикалка и бележник в ръка. Домът на семейство Кирш беше декориран в черно и бяло като холгцайнска крава с бежови акценти, типични за пейзажа на Ню Мексико. Интериорът бе очарователна смесица от кънтри и югозападен стил.

Можех да почувствам болката в сърцето на господин Кирш след всичкото изминало време.

— Според доклада вие сте говорили лично с всеки гимназист поотделно. Има ли нещо, което не е включено в него? Нещо, което не сте сметнали за достатъчно важно, че да отбележите?

Устата му се превърна в права линия. Изправи стройната си фигура и застана пред един прозорец с изглед към малко езеро.

— Много неща не бяха включени — призна той. — Но колкото и да се опитвах, не можах да разгадая значението на никое от тях.

— Според свидетелите — продължих и отворих папката в скута си, — Хана може и да е, а може и да не е присъствала на партито. Може и да си е тръгнала рано и сама, а може и да не го е направила. И също така може и да е, а може и да не е отишла до бензиностанцията в близост до къщата си. Има толкова много противоречащи си твърдения, че ми е трудно да сглобя нещата.

— Знам — обърна се той към мен. — Опитвах се да ги сглобя в продължение на две години, но колкото повече време минаваше, толкова по-неясни ставаха разказите. Беше влудяващо.

Винаги се случваше така със ситуации като тази. Реших да се целя в десетката. В този момент нещо в мен говореше, че бившият шериф не прикрива никого, но трябваше да знам със сигурност.

— В доклада си казвате, че сте разпитвали сина си и че той е присъствал на партито, но той е един от учениците, заявили, че не са я виждали там.

С тежка въздишка той отново седна срещу мен.

— Мисля, че вината за това донякъде е моя. С майка му бяхме на почивка през този уикенд и го бяхме заплашили, че ще му струва живота, ако напусне къщата. Първо ни каза, че не е присъствал на партито от страх да не си изпати. Но след като няколко хлапета потвърдиха, че е бил там, той най-накрая си призна. Това обаче беше всичко, което успях да измъкна от него. Точно както се случи с няколко други ученици, от него получавах смесени сигнали. Странна отдръпнатост, която не можех да си обясня.

Господин Кирш казваше истината. Не беше замесен в изчезването на Хана повече, отколкото мен самата.

— Понякога децата прикриват други неща, заради които смятат, че ще загазят, а те всъщност нямат нищо общо с конкретния случай. Сблъсквала съм се с това няколко пъти по време на разследвания.

Той кимна.

— Аз също. Но възрастните също го правят — заяви с усмивка.

— Да, така е. — Ние се изправихме, готови да си тръгнем. — Между другото, поздравления за кандидатурата на сина ви.

От него заструиха разноцветни вълни на гордост. Топлината им ме обгърна и сърцето ми леко натежа. Ако бях права, синът му беше убиец. Нямаше да му е леко да понесе истината. А и на кого ли би било?

— Благодаря, госпожице Дейвидсън. Утре ще изнася реч в Албукърки.

— Наистина ли? — попитах изненадана. — Нямах представа. Не следя тези неща, а трябва да го правя.

— Аз ги следя — заяви Куки и навири леко брадичка. Едва се сдържах да не се изкикотя. — Ще изнася реч в университета.

— Точно така — потвърди господин Кирш. — За съжаление, не мога да присъствам, но след няколко дни ще говори в Санта Фе. Надявам се там да успея да го чуя.

И аз се надявах на това. Може би щеше да е последният му шанс да види сина си на върха.

След като хапнахме в Таос и пътувахме три часа, за да се върнем в Албукърки, с Куки отидохме право на адреса, оставен ни от Гарет. Той вече беше там и чакаше в черната си кола на улицата. Паркирах зад него, а той излезе навън.

— Как мина телефонното ти обаждане? — попитах, като имах предвид разговора, който внезапно се беше наложило да проведе на излизане от офиса ми сутринта. Изпитвах любопитство на кого се беше обадил и защо.

— Прекрасно. Сега имам един служител по-малко.

— Защо? — попитах леко притеснена.

Той ми отправи дяволита усмивка.

— Накара ме да ти обещая да не те следя. Не спомена да не поръчвам да бъдеш следена.

Въздъхнах. Силно.

— Мръсник.

— Моля те — каза той и заобиколи джипа, за да помогне на Куки да слезе. Трябва да призная, че Мизъри не е най-лесното превозно средство за влизане и излизане.

— Благодаря — каза Куки изненадано.

— За нищо. — Гарет ни поведе по улицата към малка бяла постройка, моравата около която сериозно се нуждаеше от косене. — Държах човек по петите ти денонощно — Той хвърли поглед към мен, докато крачех до него. — Или поне аз си мислех, че по петите ти има човек денонощно. Оказа се, че онзи от снощи решил да си направи среднощна закуска, без да дочака някой да го смени. Около три сутринта, нали? — попита, а аз кимнах със стиснати от гняв зъби. — Животът ти е бил в опасност, в случай че не си схванала посланието. — Гарет извади лист хартия от джоба си.

— Получих посланието пределно ясно и силно, когато бях наръгана в гърдите. — Хвърлих поглед настрани. Куки ме подкрепи безпрекословно с решително кимване.

Гарет направи гримаса. Много непрофесионално от негова страна.