Вторият гроб отляво

— Не си била наръгана, а порязана. И получих отговор от вашата мадам Невен. Като стана дума, сериозно ли е мадам Невен?

— Какво каза тя? — попита Куки развълнувано. Беше забавно.

— Написах й, че съм жътвар на души, както ми поръча — той кимна към Куки, — а тя отговори, че ако аз съм жътвар на души, тя е синът на Сатаната.

Аз се спънах на една неравност, а Гарет забеляза как се втренчих в Куки с широко ококорени очи.

— Опитах се да й пиша отново — продължи той, като ме наблюдаваше внимателно, — но тя не иска да си има работа с мен.

— Можеш ли да я виниш? — отговорих с престорено безгрижие. Мили боже, коя ли беше тази жена?

— Името на жената е Кари Лий-а-дел — каза той, затруднявайки се с произношението.

— На мадам Невен? — Откъде, по дяволите, беше научил това?

Той се намръщи.

— Не. На тази тук. — Той посочи към къщата. — Учителка в детска градина е.

О, ясно. Поех дълбоко въздух, а после хвърлих поглед към листа, където беше написано Кари Лайдел и се изкисках.

— Произнася се Лайдел.

— Наистина ли? Откъде знаеш?

Спрях и посочих към листа.

— Погледни тук. При две съседни гласни първата има думата.

Той смръщи вежди.

— Какво, по дяволите, значи това?

Отново поех към вратата, хвърляйки насмешлив поглед към Куки и точно в този момент осъзнах колко супер страхотен беше звукът, издаван от ботушите ми върху асфалта.

— Значи, че така и не си се научил да четеш правилно.

Куки прикри смеха си зад покашляне, а Гарет се озова пред вратата до мен. Остави ме аз да почукам. Точно когато бравата помръдна, той попита тихо:

— А защо случаят не е такъв с „товар“.

Имаше право.

— Или с „каза“?

Вратата беше открехната от около трийсетгодишна жена с къса тъмна коса, подстригана така, че бездруго квадратната й челюст изглеждаше екстремално квадратна.

— Или с „кръв“, да речем?

Сега вече се перчеше.

— Да? — попита тя остро. Сигурно мислеше, че продаваме нещо. Прахосмукачки. Абонамент за списание. Религия на метър.

Преди да успея да кажа нещо, Гарет се наведе към мен и прошепна в ухото ми:

— Или „трябва“. И да, Чарли, мога да продължа така цял ден.

Исках да го пребия до смърт с щипки за сервиране.

— Здравейте, госпожице Лайдел. — Показах й ламинираната си карта на частен детектив. Главно, защото изглеждам супер, когато го правя. — Името ми е Шарлот Дейвидсън, това са колегите ми Куки Ковалски и Гарет Суопс. Разследваме случай на прегазване отпреди три години.

Като се имаше предвид, че не знаех какво се е случило с Мъртвеца от багажника поемах голям риск. Ако тя имаше нещо общо със смъртта му, можеха да са се случили много различни неща. Но тъй като най-вероятно той беше умрял в багажника, прегазването звучеше най-логично. Реших, че сигурно е шофирала към къщи късно вечерта и не го е видяла. Уплашена да не загази, го беше натикала в багажника. Теорията ми беше слаба, но не разполагах с друга.

Стрелянето ми напосоки мигом се отплати. Почувствах, че я заля вълна от адреналин, остър пристъп на страх и вина я обгърнаха като мрачен облак, въпреки че лицето й показваше само бегла тревога. Очите й се разшириха съвсем леко. Стисна устни само една идея по плътно. Беше се подготвила за този момент, а това я превръщаше в убийца.

Реших да я притисна още малко, за да й попреча да се окопити.

— Бихте ли ни обяснили какво се е случило, госпожице Лайдел? — Тонът ми беше преднамерено обвинителен.

Тя повдигна яката на блузата си неволно. Или може би беше почувствала студ заради мъртвия бездомник, който се рееше над нея, втренчил се надолу със зелените си очи, в които се четеше, че я разпознава. Досега не ми се беше случвало да видя мъртвец да нарани жив човек. Дори не знаех дали са способни на това и силно се надявах да не ми се налага да се захващам с него. Беше огромен. И като се имаше предвид, че само аз можех да го видя, щеше да изглежда странно.

— Нямам представа за какво говорите — отсече тя.

Гласът й не потреперваше издайнически и аз продължих:

— Блъснали сте бездомник, скрили сте го в багажника на тауруса си и сте изчакали да умре. Това горе-долу обобщава ситуацията, нали?

С периферното си зрение долових как Гарет стисна зъби и не можех да определя дали не одобрява начина ми на разпитване или е ядосан заради извършеното от нея.

— Случи се на „Коул Авеню“ — заяви Мъртвеца от багажника с ясен и отчетлив глас. В началото ме смая, но дори лудите си имат моменти на просветление. Той се обърна и закова свирепия си взор в мен. — На паркинг, ако щеш вярвай.

— Станало е на паркинг? — попитах силно изненадана. Гарет се размърда до мен, учуден какво целях с това. Аз също се чудех.

Именно в този момент очите й се разшириха, а вината на лицето й стана безспорна.

— Никого… не съм блъскала.

— Беше мъртво пияна — каза мъртвецът, а по лицето му пробягаха спомени. — Толкова пияна, че не можеше да стои на краката си. Каза ми да се кача на задната седалка и че ще се оправя.

— Накарали сте го да седне на задната седалка — казах, докато я наблюдавах обвинително смръщена. — Били сте на градус.

Госпожица Лайдел се озърна наоколо, сякаш да се убеди, че не е жертва на „Скрита камера“.