Вторият гроб отляво

— Така де, все пак — продължи Амадор — красиво момиче, направено от светлина? Между другото тази част не я схващам. Бяла си, но все пак…

Бианка го потупа по рамото, а после отново се обърна към мен.

— Колкото повече научавахме с Амадор за теб, толкова повече осъзнавахме, че най-вероятно съществуваш.

— Значи ме е нарекъл красива? — попитах, съсредоточена изцяло върху тази дума.

Бианка се усмихна.

— Непрекъснато.

Иха. Това беше най-страхотното нещо, което чувах през този ден. То се знае, още беше рано, но имах причини да съм тук. След тежка въздишка примигнах, за да дойда на себе си, и казах:

— Наистина трябва да разбера къде е той. Съжалявам, че се налага да научите такова нещо, но ако не го открия скоро, той ще умре.

Това мигом сложи край на радостта им.

— Какво говориш? — смая се Амадор.

— Добре, кажете ми какво точно знаете за него. — Имах нужда от ориентир какво мога и какво не мога да им кажа.

Бианка прехапа долната си устна, преди да отговори.

— Знаем, че може да напуска тялото си и да ходи на различни места. Има изумителна дарба.

— Правеше го често, докато беше в затвора. Научи се да контролира тази си способност, вместо тя да контролира него.

Не знаех, че го е контролирала. Това беше интересно. Откритостта им и знанията им за уменията на Рейес щяха да ми помогнат да им обясня случващото се.

— Рейес е решил, че вече не се нуждае от материалното си тяло.

Бианка смръщи загрижено красивите си вежди.

— Не разбирам.

Придърпах се до самия ръб на стола си.

— Нали знаете как напуска тялото си?

Те и двамата кимнаха.

— Иска да бъде извън тялото си за постоянно. Иска да се отърве от него. Смята, че то го бави и го прави уязвим.

Бианка прикри уста с изящната си ръка.

— Защо би мислил такова нещо? — попита Амадор ядосано.

— Отчасти поради глупост. — Пропуснах да спомена другата част от причината. Нямаше защо да им казвам цялата истина. Знанието, че демоните наистина съществуват, можеше да съсипе деня им. — Няма много време. — Погледнах към Амадор умолително. — Имаш ли някаква представа къде може да е? Макар и най-бегла?

Амадор наведе глава със съжаление.

— Не, въобще не съм го чувал. Когато се събуди и напусна болницата, мислех, че може да дойде тук.

Бианка преплете пръсти в неговите.

— И ченгетата мислеха същото — продължи той. — Наблюдаваха дома ни и в крайна сметка осъзнаха, че не би поел такъв риск.

Не лъжеше, а аз не бях стигнала доникъде. Дощя ми се да се разплача. И малко да покрещя и да поритам. Щях да убия Ейнджъл, когато всичко това свършеше. Той беше единственият ми следовател и единственият, на когото можех да се доверя да броди из улиците в безтегловност, а не ми се беше явявал от дни. Сериозно се замислях да го уволня.

— Хрумва ли ти нещо, Амадор?

Той затвори очи и се замисли.

— Умен е — заяви с все още затворени очи.

— Знам.

— Не, той наистина е умен. Същински гений. Не съм срещал друг като него. — Той отвори очи и ме погледна. — Как мислиш, че се сдобихме с тази къща?

Замръзнах на място. Този въпрос силно ме интригуваше.

— Проучваше пазара на стоки и облигации известно време, докато бяхме заедно в затвора, предаваше информацията на Бианка през мен, кога да продава, кога да купува.

— Използва моите хиляда долара — намеси се Бианка — и ни направи милионери. Успях да се върна обратно в училище, а Амадор започна свой бизнес след освобождаването си.

— Той значи всичко за нас — заяви Амадор. — И не само заради това. — Той посочи около себе си с ръка. — Нямаш представа колко пъти е спасявал живота ми. Дори преди да ни затворят заедно на топло. Винаги ме е подкрепял.

Изведнъж ми стана трудно да си представя Амадор да напада някого. Имаше блага природа и бях готова да се обзаложа, че е загазил, докато самият той е защитавал някого.

— Интелигентен е — повтори той и изведнъж отново потъна в мисли. — Не се крие от кого да е. Крие се от теб. Би се укрил някъде, където не очаква да го потърсиш ти.

— Шарлот — каза Бианка с тъжен глас, — би ли искала кафе?

Амадор кимна в знак на съгласие.

— И бездруго трябва да сме станали след час.

— В такъв случай…

Все едно да размахваш морков пред магаре. Седяхме в кухнята им и говорихме в продължение на час за Рейес, за това какъв е бил в училище, за надеждите и мечтите му. И изненадващо, те всички се въртяха около мен. Амадор не знаеше много за Ърл Уокър, мъжът, отгледал Рейес и малтретирал го безмилостно, защото Рейес отказвал да говори за него. Но заяви, че Рейес не е убивал никого, в това число и Ърл. Щеше ми се да му вярвам.

Разговорът ни най-накрая стигна до уеб сайтовете. Казах им за срещата си с Илейн Оук. Бианка се засмя и хвърли загадъчен поглед на Амадор.

— Кажи й — обърна се към нея той с усмивка.

Бианка насочи цялото си внимание към мен.