Вторият гроб отляво

Дадох най-доброто от себе си да идентифицирам мъжете, за които имах сериозни подозрения, че са ме отвлекли, но не можех да се съсредоточа. Каквото и да ми бяха дали, си го биваше. Нямаше да е зле да взема рецептата.

Гласовете им звучаха като записани на бавни обороти и не можех да видя ясно очите им, за да определя цвета. Общо взето не можех да видя нищо, за което да трябва да наклоня главата си в друга посока, освен надолу. Имаха хубави обувки.

— Свършва ни търпението и времето, госпожице Дейвидсън — заяви злият Мъртог. Гласът му не беше много плътен и имаше малки ръце. Определено не беше мой тип. — Имаш един-единствен шанс.

Един шанс беше по-добре от никакъв. Трябваше да дам най-доброто от себе си. Да се целя в десетката от раз. Дано точно сега не ме напуснеше късметът на начинаещите.

— Къде е Мими Джейкъбс?

По дяволите. Като не ти остава нищо друго, излъжи.

— Тя е във Флорида.

— Къде е Флойд? — попита партньора си злият Ригс.

— Флорида — повторих. Боже. Опитах отново. — Фло…

Главата ми отхвърча на една страна и болката се плъзна от челюстта надолу към гръбнака ми. Въпреки всичко имах усещането, че от приятелските потупвания на Мъртог щеше да боли много повече, ако не бях дрогирана до козирката. Сега отново трябваше да печеля позиции. Въздъхнах гневно.

Злият Мъртог коленичи пред мен и повдигна брадичката ми, така че да мога да го погледна. Това наистина помогна. Почти успях да видя цвета на прозрачно сините му очи. И бих заложила и последния си цент, че другият също имаше прозрачно сини очи. Неслучайно от тях ме бяха полазили тръпки. Откачените фалшиви агенти на ФБР бяха истинска напаст.

— Ще те заболи много повече, отколкото ме боли мен — заяви злият Мъртог, известен още като специален агент Пауърс.

Аз се усмихнах.

— Не и ако мъжът, застанал до прозореца отвън има да каже нещо по този въпрос.

Двамата ми похитители се завъртяха бързо. Преди да успеят да реагират, Гарет Суопс изстреля два куршума в злия Ригс с толкова бързо движение, че беше трудно да бъде регистрирано. Аз, разбира се, не успявах да регистрирам много ясно почти нищо, но все пак. Злият Мъртог извади пистолета си и стреля в отговор, с което принуди Суопс да се притисне към стената. Беше изключително шумно. Опитах се да помогна на Суопс, като ударя с глава злия Мъртог, но единственото, което успях да постигна, беше, че главата ми увисна отново надолу и пак получих добра видимост към обувките му.

— Иха! — извика Ейнджъл, който подскачаше наоколо възторжено. Никъде да не го заведеш.

Последваха още изстрели и някой изрита вратата. Той също имаше хубави обувки. Лъскави. В следващия момент Гарет започна да ме развързва. Той носеше прашни ботуши и джинси. Злият Ригс, който лежеше в краката ми, може и да беше, а може и да не беше мъртъв. Искам да кажа, че изглеждаше мъртъв с отворените си невиждащи очи, но не исках да прибързвам със заключенията.

— Избяга отзад — обърна се Гарет към онзи с хубавите обувки. Кой да предполага, че се движи в такава добра компания.

Успях да задържа главата си вдигната достатъчно дълго, че да различа Смъртоносния Нинджа от Тримата смешници. Не се беше променил особено, откакто заедно с групичката си бяха влезли с взлом в апартамента ми.

— Господин Чао — произнесох напълно изумена. — Как ме открихте?

— С господин Чао си разменихме номерата неотдавна, когато го хванах да те следи — отговори Гарет, докато се мъчеше с въжетата. Накрая се отказа и извади зловещ на вид нож.

— Искаш да кажеш, когато ти също ме следеше?

— Да, той го правеше от дни.

— Господин Чао — обърнах се към него с укорен тон. — Задникът ми си го бива, а?

— Не трябва ли да го последваме? — попита господин Чао с мек кантонски акцент.

Гарет ме освободи и аз се стоварих в ръцете му като парцалена кукла.

— Къде, по дяволите, са костите ми? — зачудих се. Изправянето на крака наистина ме затрудни.

— Ти и приятелчето ти можете да го направите — заяви Гарет в отговор на господин Чао. Моят въпрос и бездруго беше риторичен.

Вдигнах поглед и видях Франк Смит, шефа на господин Чао, в безупречния му тъмносив костюм. Усмивката на лицето му беше такава, все едно живееше за моменти като този.

— Искам Чарли да е в безопасност — продължи Гарет.

— Носиш ли атрактивното си бельо? — попита Смит, като очевидно се забавляваше.

— Как ме открихте?

Смит посочи с ръка и кимна.

— Господин Чао забелязал, че двама мъже товарят нещо обемисто в багажника си в пряката зад твоята сграда.

— Обемисто? — попитах с внезапна обида.

— Обади се на мен — каза Гарет, докато се опитваше да ми помогне да се изправя, — за да отида и да проверя апартамента ти, докато той проследи превозното средство. Просто за всеки случай. Повече от ясно е, че те нямаше у вас.

— Когато установихме, че са те отвлекли, господин Чао вече се беше обадил и на мен и се срещнахме зад онзи хълм там — посочи Смит през счупения прозорец. Но можех да видя единствено ослепителна светлина.

— Ченгетата идват насам — добави Гарет.

— Чарли — произнесе Ейнджъл уплашено, само секунда преди върху нас да завалят куршуми.