Вторият гроб отляво

— Какво? — Чичо Боб скочи от дивана, където тъкмо се беше настанил и взе бележката от нея. След като я прочете, се начумери неодобрително.

— Чарли, кълна се, че ако не ми беше племенница, щях да те арестувам за възпрепятстване на правосъдието.

— Какво? — Пръснах малко слюнка за ефект. — На какво основание, мамка му?

— Това е доказателство. Трябваше да ми я покажеш в мига, когато е пристигнала.

— Ха! — възкликнах. Сега ми паднаха. — Нямам представа кога е пристигнала. Беше на кафе-машината, когато се събудих.

— Влезли са с взлом? — попита чичо Боб слисано.

— Е, не съм ги канила.

Той се обърна към Куки.

— Какво ще правим с нея?

Куки още се взираше в мен.

— Мисля, че трябва да я метна напряко на коленете си.

Чичо Боб се разведри от идеята. Куки никога ли нямаше да се вразуми?

— Може ли да гледам? — попита той тихо. Все едно не стоях до него.

Куки се изкикоти и отново се насочи към кафеварката.

В името на най-финия млечен шоколад! Това не беше истина.

Прозвуча почукване по вратата на банята.

— Чарли, мила?

— Да, Чибо, скъпи.

— Будна ли си?

Беше забавен.

— Не — отговорих, докато изплаквах сапуна от гърба си.

До слуха ми достигна гневна въздишка, преди да заговори отново.

— Викат ме в управлението. Изглежда, че може и да имаме нещо по случая с Кайл Кирш. — Той прошепна името Кайл Кирш и аз почти се изкисках. — Двама от моите хора са долу. Ще изпратя единия при теб.

— Чичо Боб, обещавам да стоя будна. Имам да правя проучвания. — Свързани с господин Рейес Алегзандър Фароу и неговата фотосесия в стил палаво момче. И аз бих платила състояние за тези снимки. — Всичко ще бъде наред.

След като мисли дълго, той каза:

— Добре. Ще се върна скоро. Ще им кажа къде съм, в случай че имаш нужда от нещо. И недей да заспиваш.

Изсумтях. Наистина шумно.

— Забавна си — отбеляза той, но почувствах, че възхищението му не е искрено.

С надежда бързосъхнещото лепило да издържи, си измих косата. Сътресенията наистина болят. Кой да го знае? Наложи се да седна на пода под душа, за да обръсна краката си. Всичко наоколо постоянно се накланяше надясно, колкото да ми отнеме баланса. Изправянето на крака беше почти непосилно.

Точно се канех да спра водата, когато го почувствах. Към мен се понесе изпепеляваща топлина, а въздухът се насити с електричество. Миризмата му, напомняща среднощна гръмотевична буря ме обгърна и аз вдишах дълбоко. Забелязах нещо, на което никога преди не бях обръщала внимание. Можех да усетя пулса му. Чувствах как отеква в помещението и се блъска в гърдите ми. Звукът беше прекрасен и не можех да дочакам деня, когато отново щях да се срещна с него лично. Рейес от плът и кръв. Реалният Рейес.

Той не издаде звук, нито се доближи към мен и аз се зачудих дали притежаваше някаква друга суперсила.

— Можеш ли да ме видиш през завесата на душа? — попитах, като се шегувах само отчасти.

Чух подрънкването на метал само миг преди да разсече пластмасовата повърхност.

— Сега мога — заяви, а върху плътните му устни се появи крива усмивка. В отговор сърцето ми пропусна удар.

Той скри острието в гънките на робата си. После тя изчезна, за да изложи на показ релефа на физическото му тяло. Носеше същата тениска, но без ивици кръв по нея. Но знаех, че ако човешката му същност се пробуди, отново ще бъде сведен до развалината, в която се бе превърнало материалното му тяло. Стомахът ми се сви при тази мисъл и я изтласках настрана. Удаваше ми се още един шанс. Още една възможност да го убедя да ми каже къде е. И нямаше да се поколебая да използвам подкуп във всяка негова възможна форма и вариант. Нито път хладнокръвно изнудване.

Спрях водата и се протегнах за кърпата. Той посегна и я взе от ръката ми, оставяйки ме гола и със стичаща се по мен вода. Възползвах се максимално от тази ситуация.

— Това ли искаш? — попитах и разтворих ръце, като се разкрих напълно пред погледа му с надеждата, че не възразява срещу бързосъхнещото лепило. Трудно се отмиваше.

Той ме погледна жадно, пристъпи към мен и ме пое в обятията си. Но после се спря, поколеба се, погледът му остана прикован в моя за дълго, като че се чудеше. Пръстите му пробягаха по челюстта ми, а палецът му се плъзна по устните ми. Очите му имаха цвят на кафе и слънчеви лъчи. Златистите и зеленикави оттенъци блестяха като скъпоценни камъни под гъстите му мигли и той притисна уста към моята. Целувката беше изпепеляващо гореща, когато езикът му раздели устните ми и се гмурна вътре. Вкусът му беше мрачен и застрашителен.

Плъзна палаво ръка надолу и обгърна в шепа дупето ми, а устата му се отдели от моята и затърси точката на пулса.

Удоволствието ме караше да потръпвам и трябваше да събера цялата останала в мен енергия, за да прошепна в ухото му:

— Можеш да ме имаш цялата, но само след като ми кажеш къде е тялото ти.

Той замръзна на място, почака известно време, за да успокои дъха си, после се отдръпна и присви очи срещу мен.

— След като ти кажа?

— След като ми кажеш.