Вторият гроб отляво

— Присмиваш ли ми се? — попита през зъби, като се преструваше, че не говори.

— Не — отговорих и насочих вниманието си обратно към Богарт.

— Кукличке! — Обърнах се и се усмихнах на Брад, който беше подал глава през прозорчето за храна. — Върнала си се при мен.

— Естествено — заявих. — И съм гладна, красавецо.

На лицето му се плъзна самоуверена усмивка.

— Току-що произнесе магическите думи.

Скри се и започна да готви бог знае какво. Но бях убедена, че ястието му щеше да е произведение на изкуството.

— Понякога — обърнах се към Богарт — спомените ни са дълбоко скрити, погребани. И когато хората преминават, аз мога да ги видя. Надявах се, че може да си видял Мими, да си забелязал нещо, пропуснато от всички други. Ако преминеш през мен, може да прегледам спомените ти и да я потърся. Но няма да те карам да преминаваш. — Не си направих труда да спомена, че и бездруго не мога да го направя.

Той поклати глава.

— Нямам никой, който да ме чака.

— Глупости. Всеки е очакван от някого. Давам ти честна дума, че дори и да не го знаеш, имаш някого.

— О, имам. — След тежка въздишка той продължи: — Мисля, че ще се въздържа. За мен няма никаква разлика.

Леко се натъжих. Имаше хора, които го очакват и го знаеше, но не смяташе, че си струва да го прави. Беше сторил нещо в миналото, нещо предизвикало разрив, най-вероятно в семейството.

Надявах се, че ще мога да го убедя. Не знаеше какво пропуска, като оставаше в този свят. Но пък си имаше своите причини. Нямаше да настоявам прекалено.

— Когато си готов — казах и положих длан върху ръката му. Той погледна надолу, взе ръката ми и я приближи към невероятната си уста. След нежна целувка по кокалчетата ми изчезна.

Хвърлих разочарован поглед към Куки.

— Не склони.

— Можеш да видиш спомените им? — попита тя притеснено. Защо това нещо би я притеснило, на този етап не ми беше известно.

— Мога, но никога не съм опитвала да ги преглеждам или да търся нещо конкретно. Все пак мисля, че мога да го правя. Трябва да опитам. И има още един човек, с когото да поговоря.

Направих й знак да си вземе чашата и да ме последва към зоната за хранене. Из обширното помещение бяха разпръснати около дванайсет маси, а покрай стените имаше сепарета. Двама млади седяха на една маса до прозорците с изглед към кръстовището и си шепнеха нещо. На друга маса в дъното се беше настанила жена с вид на наркозависима проститутка. По състоянието на кожата й съдех, че е поела своя дял от амфетамини.

Хвърлих поглед към стола, а после към Куки.

— Ще ти бъде студено — казах с изпълнен със съжаление глас. Но Норма вече ни отправяше странни погледи. Наистина трябваше тя да е срещу мен, докато говорех с жената.

Тя направи предпазлива крачка към стола, като че стъпваше върху яйчени черупки, седна и се сви. Жената се сля с нея, без изобщо да забелязва факта, че някой беше навлязъл в личното й пространство.

— Това е тревожещо на безброй много нива — отбеляза Куки.

— Знам. Съжалявам.

— Не — стегна се тя. — Бих правила това заради Мими цял ден. Размахай пръсти, направи магията и открий къде е.

Аз й се ухилих и седнах срещу нея.

— Дадено.

Ръцете на жената лежаха на масата, а тя се взираше през прозореца. Не спираше да търка китките си една в друга и изведнъж аз осъзнах, че ги беше прерязала. Но раните бяха заздравели и се бяха превърнали в белези, така че това не беше причината за смъртта й. Каквото и да й се беше случило, имаше вид, че е живяла тежък живот.

— Мила — заговорих, като се протегнах и докоснах ръката й.

Тя изостави налудничавото си поведение и ми отправи празен поглед.

— Казвам се Шарлот. Тук съм, за да ти помогна.

— Красива си — отговори тя и вдигна ръка към лицето ми. Усмихнах се, а тя прокара пръсти по скулите и устата ми. — Като милион звезди.

— Ако искаш да преминеш през мен, можеш да го направиш.

Тя отдръпна ръката си и поклати глава.

— Не мога. Ще отида в ада.

Протегнах се и хванах ръцете й в своите.

— Не, няма. Ако щеше да отидеш в ада, вече да си там. Аз нямам правомощия там, но знам, че те умеят да се погрижат за своето.

Устните й потрепнаха, а в миглите й заблестяха сълзи.

— Няма… няма да отида в ада? Но… аз реших, че след като не отивам в рая…

— Как се казваш?

— Лори.

— Лори, трябва да призная, че дори аз невинаги знам защо някой не е преминал. Често починалият е бил жертва на престъпление. Можеш ли да ми кажеш как умря?

Куки обгърна тялото си с ръце в опит да пребори студа.

— Не помня — отговори Лори, като се наведе напред и стисна пръстите ми със своите. — Доколкото се познавам, сигурно съм взела свръхдоза. — Тя ми отправи изпълнен със срам поглед. — Не бях добър човек, Шарлот.

— Сигурна съм, че си дала най-доброто от себе си. Очевидно някой друг е на същото мнение, защото както вече казах, в противен случай щеше да си поела в другата посока. Но ти си тук. Може би си объркана. — Извадих снимката на Мими и й я показах. — Виждала ли си тази жена?

Тя присви очи и поклати глава.

— Изглежда ми позната. Но не съм съвсем сигурна. Невинаги обръщам внимание на хората. Струват ми се толкова далечни.