Вторият гроб отляво

— Една вечер, докато сте били в гимназията, имало парти. Момиче на име Хана Инсинга се измъкнало от дома си, за да отиде на партито, а на следващия ден била обявена за изчезнала.

Мими сведе поглед, когато споменах името на Хана.

Продължих.

— Някои хора си спомнят, че са я видели там, а други не. Някои твърдят, че си е тръгнала от там с момче, а други категорично го отричат.

Лекото задъхване от страна на Мими ме накара да мисля, че съм напипала нещо.

— И сега, двайсет години по-късно, всички, които са заявили, че са видели Хана да напуска с момче, умират един по един. Това звучи ли ти познато?

Мими наведе глава, като че неспособна да ни погледне в лицата. Куки положи ръка на рамото й в знак на подкрепа.

— Почти уцели, но Хана не си тръгна от партито с едно момче. Напусна с неколцина от нас.

Куки се вцепени.

— Какво искаш да кажеш?

— Иска да каже — отговорих вместо нея, докато се борех със завладялата я мъка, която с все сила ме блъсна в гърдите, — че няколко от присъстващите са изнесли тялото й от къщата онази нощ. Вече е била мъртва и са отишли да я погребат. Права ли съм? — Това беше единственото логично обяснение.

Мими избърса една сълза с окървавената салфетка.

— Да. Общо седем. Бяхме седем.

Куки се опита да прикрие ахването си с ръка пред устата.

Коленичих до нивото на очите на Мими.

— Някой от присъствалите на това парти я е убил. И вие може би сте го видели? Заплашиха да направят същото и с вас ли?

— Моля те, спри — изплака Мими, като вече ридаеше открито.

— Тормозеха ли те в училище? Причаквали са те по коридорите? Издърпвали са учебниците от ръцете ти? Само за да ти напомнят. Да те държат под контрол.

— Не мога… Аз…

Реших да започна с Томи Запата и да оставя Кайл Кирш за грандиозния финал.

— Има ли нещо общо с търговеца на коли, с когото си обядвала? Тони Запата.

Тя изпъшка и погледна нагоре към мен.

— Откъде знаеш за това?

— Томи е бил открит мъртъв преди три дни.

Тя бързо вдигна ръка към устата си.

— Ще повдигнат обвинение за убийство срещу мъжа ти, ако възможно най-скоро не докажем, че не е бил той.

— Не! — Мими скочи и се запъти към вратата. — Той не е сторил нищо. Те не разбират.

Последвах я и я хванах здраво за рамото.

— Мими, спри. Можем да помогнем, но трябва да науча какво се е случило.

— Но…

— Трябва да седнеш и да ми разкажеш, за да измъкна теб и съпруга ти от тази каша. Какво се случи онази нощ?

Мими се поколеба, помисли малко, а после се сви обратно на стола, като въздъхна разтреперано.

— Бяхме на въпросното парти, аз и един от гостите се качихме до банята на горния етаж. Не се чувствах добре.

Въпросният гост най-вероятно е била Джанел Йорк.

— Бяхме в къщата на Тони Запата. Родителите му отсъстваха от града. — Тя ме погледна отчаяно. — Забавлявахме се. Говорехме си и слушахме музика. После отидохме в банята към родителската спалня. Постояхме вътре известно време, просто си говорехме. После чухме гласове, загасихме лампата и открехнахме вратата, за да погледнем. Решихме, че някоя двойка се целува на леглото и че ще ги стреснем. На шега.

Куки намери чиста салфетка и я подаде на Мими. Тя направи пауза, за да издуха носа си.

— Но бяха три от момчетата. Трима от отбора по футбол. Хана беше на леглото. Правеха секс с нея. — Тя се разрида в кърпичката.

— Беше ли Томи един от тях? — попитах аз.

— Не, той стоеше в ъгъла.

Значи със сигурност бе присъствал, а сега беше мъртъв.

След като спря за кратко, за да се успокои, тя продължи:

— Не мисля, че беше по взаимно съгласие. Хана беше толкова пияна. После повърна върху едно от момчетата. Той се дръпна и започна да крещи. Тя се стресна. Изправи се неуверено на крака и се запрепъва към вратата. И тогава се случи. Не съм сигурна дали момчето я блъсна или какво изобщо стана. Не виждах добре. Тя залитна и се удари в ръба на шкафчето, а главата й се разцепи. Томи се опита да спре кръвта, но тя беше мъртва само след минути.

Стори ми се интересен фактът, че не споменаваше името на Кайл. Толкова ли се боеше от него?

Мими ни погледна умолително.

— Беше нещастен случай. Можеше да бъде обяснено, но момчетата изпаднаха в паника. В продължение на около половин час крачеха наоколо и ругаеха в опити да решат какво да правят. Бащата на Томи работеше на гробището и един от тях предложи план. Решиха да я увият в кърпи и именно тогава ни откриха. Аз плачех наистина неудържимо. Те се стреснаха дори повече.

— Нараниха ли те? — попита Куки, а изражението на лицето й беше почти толкова отчаяно, колкото това на Мими.

— Не — отвърна тя. — Всъщност не. Увиха Хана в кърпи и изчистиха кръвта. След като всички си тръгнаха, я пренесоха до колата на Томи. Хвърлиха отзад две лопати и ни накараха да се качим с тях. Отидохме на гробището.

— Разбира се — заключих, вече окончателно навързала нещата. — Цифрите, които си написала в тоалетната до името на Хана. Сториха ми се познати. Това е номерът на парцел. Погребали са я в прясно изкопан гроб.