Вторият гроб отляво

— Не просто в гроб, а под гроб. — Аз смръщих вежди въпросително, а тя обясни: — Работниците бяха подготвили гроб за погребение, назначено за следващия ден. Момчетата изкопаха още малко, докато ние гледахме. — Гласът й секна при този спомен. — Ние само гледахме. Дори не се опитахме да ги спрем. А тъкмо това бе редно да сторя…

Куки хвана двете й ръце в своите.

— Вината не е била твоя, Мими.

— Те твърдяха обратното — възпротиви се тя. — Казаха, че сме им помогнали, че сме съучастници и че ако проговорим, ще ни убият. О, боже, бяхме толкова уплашени.

Страхът, разяждал я в продължение на двайсет години, се завърна с пълна сила. Заливаше ме със задушаващите си вълни. Съпротивлявах му се, изпълних дробовете си с въздух, за да се предпазя от него, а тя продължи:

— Нямахме съмнение, че ще ни убият. Но те не го направиха. Положиха тялото на Хана и я покриха. На следващия ден господин Ромеро беше погребан върху нея. И никой не научи.

Фактът, че беше някаква форма на нещастен случай, а не планирано убийство, според мен беше единствената причина за оцеляването на Мими и Джанел. Ако онези момчета бяха хладнокръвни убийци, съмнявах се, че някога бих срещнала Мими.

— Треперех така силно, че едва успявах да дишам — каза тя, като и сега трепереше почти толкова силно. — И беше права за тормоза. — Тя погледна нагоре към мен. — Наглостта им растеше и нещата станаха нетърпими. Спрях да ходя на училище и умолявах родителите си да ми позволят да живея тук с баба ми. Повече не можех да остана там. Не можех да погледна в очите господин и госпожа Инсинга, като си представях какво преживяват.

— С Джанел по същия начин ли се държаха? — попитах.

Тя ме погледна объркано.

— Джанел?

— Джанел Йорк.

Лицето й се преобрази и тъгата бе изместена от отвращение.

— Тя не беше нищо повече от тяхна играчка. Бе част от всичко това, същата като тях.

— Не разбирам. — Изправих се на крака. — Двете сте се криели…

Мими се намръщи.

— Не с Джанел се криех в банята — заяви, почти ужасена, че съм могла да си помисля такова нещо. — Тя беше в стаята с тях и се натискаше с Томи на една кушетка в ъгъла. Беше готова на всичко за него. Когато той се уплаши, че родителите му ще научат за случилото се, на нея й хрумна идеята да погребат Хана под друг гроб.

Разперих ръце.

— Тогава кой се криеше заедно с теб? И кой праваше секс с Хана?

Тя преглътна тежко. Виждах, че няма желание да ни каже.

— Беше Джеф. Джеф Харгроув беше… върху нея.

— Я почакай, Джеф Харгроув е правел секс с Хана?

— Да, е поне в този момент. Мисля… мисля, че се редуваха.

— И кои бяха те!

Мими се облегна и вдигна безпомощно рамене.

— Освен Джеф там бяха Ник Веласкес и Антъни Ричардсън.

Я виж ти.

— Мими, кой беше в банята с теб?

Тя наведе глава.

— Това е поверително, нали?

Коленичих и заковах погледа си в нейния.

— Не мога да обещая, че няма да стане обществено достояние, Мими, но трябва да знаем кой е бил там с теб.

С тежка въздишка тя произнесе с нежелание:

— Кайл Кирш.

Отговорът й ме остави без дъх.

— Искаш да кажеш, че Кайл няма нищо общо със смъртта на Хана?

Мими изглеждаше изненадана.

— Не, ни най-малко. Отнасяха се с него почти толкова зле, колкото с мен. Само че той беше син на шерифа и с него не си позволяваха чак толкова много. — Тя се вкопчи в ръката ми, а ноктите й се забиха в ръкава ми. — Само да знаеше що за човек е Джеф Харгроув. Наистина е луд. Дали Кайл беше син на шерифа или не, той би убил и двама ни.

Отново стъпих на краката си.

— И после какво? — попитах, като разсъждавах на глас. Погледът ми се спря върху Куки. — Какво прави Кайл? Не иска това да излезе наяве и избива всички?

— Какво? — почти извика Мими и заби нокти още по-силно. — Кайл никога не би направил такова нещо. Не би наранил никого.

— Мими — произнесох с глас, пълен със съчувствие. — Всички започнаха да измират един след друг почти незабавно след като Кайл Кирш обяви намерението си да се кандидатира за сенатор. Малко трудно е да бъде обяснено.

— Знам, че всички започнаха да измират, но никой не знае кой стои зад това. Дори и Кайл. Той е уплашен до смърт. — Тя хвърли поглед към Куки. — Наел е куп бодигардове. — След като потъна за кратко в мислите си, тя поклати глава. — Трябва да е Джеф Харгроув. Винаги е бил откачалка.

Куки се наведе напред.

— Мими, Джеф Харгроув се е удавил в басейна си преди две седмици.

Съвсем истински, непресторен шок се изписа на лицето на Мими. Беше така объркана, както всички нас. А аз тотално бях изпуснала дирята.

— А Ник Веласкес се е самоубил преди три седмици.

— Знам за това. И Антъни Ричардсън го е направил. Но не бях наясно за Джеф.

— Скъпа, всички до един са мъртви, всички присъствали в онази стая с изключение на теб и Кайл. Няма друго обяснение.

— Не — заяви тя клатейки глава в знак на отрицание. — Това просто не е възможно. Ако само познавахте Кайл…

— Двамата имахте ли връзка? — попитах. Любовта не само беше сляпа, но често клонеше към идиотизъм.

Тя ми отправи поредния скептичен поглед. Наистина беше добра в това.