Вторият гроб отляво

— Не се тревожа, че ще излъжеш доверието ми. Тревожа се за теб. Тези там са хладнокръвни убийци, Чарли.

— Мисля, че ще повърна — намеси се Мими. И двете трепереха така силно, че сериозно се съмнявах дали ще успеят да стигнат до безопасно място, без да получат по няколко наранявания в резултат на падане.

— Куки, трябва да измъкнеш Мими от тук. Тя разчита на нас. Ще се справиш.

Тя пое дълбоко въздух.

— Добре. Ще го направя. Но побързай. Ти си много по-добър стрелец от мен. — Тя извади един Колт от чантата си.

— Мили боже! — възкликнах. Все още ми предстоеше да си прибера моя Глок от местопрестъплението в изоставения мотел. Куки се представяше наистина отлично, но съдейки по тежестта му… — Имаш ли нужните патрони за него?

— О! — Тя отново бръкна в чантата си и извади напълно зареден пълнител. Подаде ми го с усмивка. — Побързай — настоя тя, докато аз го поставях на мястото му. Чу се шумно изщракване и аз примрях. Дъждът леко го приглуши, но всеки наоколо би го чул и би разбрал, че притежавам оръжие.

— Знаеш ли колко са на брой? — попитах Ейнджъл.

— Сам е. Единият от онези в мотела.

— Злият Мъртог? — попитах.

— Може и така да се каже — отговори той и вдигна рамене.

— Мамка му — изругах и се заоглеждах наоколо. — Дано гори в ада.

— Бива я за актриса — възхити се Мими. — Изпълнена е с драматизъм.

Обърнах се към нея с усмивка.

— Благодаря.

Беше ред на Куки да направи гримаса. След пресилена въздишка тя взе ръката на Мими и я поведе към вратата. Блъсна я наистина силно. Вторият й опит беше по-успешен. Както и очаквах, отварянето й задейства аларма, която ми напомни на писъка на Мими. Когато ги последвах през нея, две неща се случиха едновременно: Куки се препъна на стълбите отвън и нечий нож разряза гърба ми.

Глава 18

„Ако не успееш от първия път, може би ти е отреден провал.“

Надпис на тениска

По някаква странна причина тази седмица хората се опитваха да ме нарежат като тиквен фенер. Може би защото Хелоуин беше съвсем скоро. Като общо правило порязването с нож боли. Аз залитнах напред и се блъснах в Мими, която се блъсна в Куки. Молех се да не съм простреляла някого.

В защита на Куки валеше дъжд, като че бяха пуснали душа отгоре. Ние се стоварихме на купчина в основата на стълбите, а Ейнджъл блъсна вратата с всички сили, господ да благослови откачената му гангстерска душица, запращайки я право в лицето на злия Мъртог. Вратата се затвори с трясък, а ножът му издрънча на стълбите.

— Иха, Ейнджъл! Това беше невероятно! — отбелязах и ударих коляното на Куки с главата си, жертва на сътресение. На й да види.

— Бягай! — извика Ейнджъл сърдито. Изведнъж беше станал раздразнителен.

Сърцето ми препускаше лудо. Без бавене се изправихме на крака и се забързахме към най-тъмната част на пряката. В случай че имаше пистолет, което беше твърде вероятно, щеше да ни улучи, ако се затичахме по улицата. Светлината от лампите беше прекалено ярка, че да предложи някакво прикритие.

Идеята ми беше да заобиколим сградата и да се втурнем към кафенето. Молех се Норма да има ключ, за да заключи вратата. Надявах се също, че алармата би довела достатъчно хора.

Погледът на Куки се стрелкаше бясно, докато тичаше. Тази жена умееше да се движи наистина бързо, когато се налагаше. Преди да бяхме изминали и десетина метра, вратата се отвори със замах и се блъсна в тухлената фасада на сградата. Мими се разкрещя много услужливо. В случай че някой не беше чул пронизителната аларма.

— Тичайте — наредих им, обърнах се и се прицелих. Беше много по-трудно, отколкото очаквах, заради стичащите се по лицето ми вадички дъждовна вода. Стрелях веднъж, а мъжът потъна обратно в сградата, с което даде време на Куки и Мими да наберат преднина. Бързо ги последвах.

— Аз какво да правя? — попита Ейнджъл, който отново подскачаше като скакалец.

— Каквото можеш, сладурче. — Продължавах да тичам и проверих прохода между приюта и цеха за захарни изделия в съседство. Имаше няколко сандъка и кашона, но изглеждаше, че ще можем да преминем през него, а препятствията можеха да създадат прилично прикритие, ако възникнеше такава необходимост.

За съжаление необходимост възникна прекалено скоро. Прозвуча изстрел и Мими се строполи на земята. Прикри главата си. Аз се прицелих и стрелях отново, но не преди той да изпрати към нас още два куршума.

За първи път в живота си участвах в престрелка. Истинска и откровена престрелка с голям лош тип. Очевидно и двамата не ни биваше. Прицелих се в главата му и прострелях лампата над него. Нямах представа в какво се целеше той, освен ако изпотрошаването на прозорците на цеха за захарни изделия не беше някакъв негов стратегически ход, с който да ни надхитри. Куки и Мими се намираха близо до контейнер за боклук и се насочиха към него, за да потърсят прикритие. Злият Мъртог се приближаваше бързо към нас, когато Ейнджъл го спъна. Пистолетът му падна на земята и се плъзна настрани.

— Вземи му оръжието! — извиках на Ейнджъл и се втурнах към прохода, за да се присъединя към Куки.