Вторият гроб отляво

— Да бе — изсумтях. — Това съм го чувала и преди.

Изражението на лицето на агент Фостър не се промени.

— И на нас така ни казаха. Именно заради това искаме да говорим с вас, преди да разпитаме този човек.

Погледнах към линейката със злодея.

— Гадно е, когато се появят истинските хора.

— Не мога да те оставя сама и за минута — каза чичо Боб, докато вървеше забързано към мен.

— Предполагам, че ще трябва тръгвам към управлението — обърнах се към агентите.

— Ще се видим там.

— Ранена ли си? Как е главата ти? — попита чичо Боб. Беше такава душица.

— В по-добро състояние от твоята. Обмислял ли си електрошокова терапия?

Той издиша продължително.

— Още си ми ядосана.

— Мислиш ли?

Оказа се, че злият Мъртог и злият Ригс били роднини. Братовчеди или нещо такова. Голяма изненада. И двамата бяха родом от Минесота и се бяха забърквали в неприятности през целия си живот. Но нищо близко до убийство. Или поне доколкото ни беше известно.

Когато пристигнахме, управлението беше като врящо гърне, пълно със смесица от стари и нови случаи. Зората се пукаше на хоризонта, когато Куки седна за подкрепа до Мими в стаята за разпити, докато Мими даваше показания. И двете бяха получили одеяла и горещо какао. Като се имаха предвид обстоятелствата, изглеждаха, сякаш им бе съвсем удобно. Родителите на Мими се бяха появили и също седяха край тях. Баща й не можеше да се откъсне от нея и не спираше да я стиска в прегръдките си, което правеше пиенето на какао трудно, но се съмнявах, че тя имаше нещо против. Никога не си прекалено пораснала да се сгушиш в обятията на татко. Доколкото схващах, там се разопаковаше стар багаж с доста кирливи ризи и прочие.

Чичо Боб се трудеше върху свалянето на обвиненията от Уорън и се беше обадил на Кайл Кирш, който се очакваше да пристигне всеки момент.

— Не мисля, че им е платено достатъчно — отбеляза Чибо, докато минаваше покрай мен със сноп листа в ръката си. Аз сипвах сметана в кафето си, като в същото време се опитвах да придържам одеялото на раменете си, главно за да прикрия раната на гърба си. Едва ли бих понесла още една доза бързосъхнещо лепило. — В сметките на братовчедите Кокс са били внесени по петдесет хиляди долара.

— Кои бяха братовчедите Кокс?

Той въздъхна. Беше забавно.

— Мъжете, които те отвлякоха. Единият се опита да те убие в тъмна пряка неотдавна. Арт и Уилям Кокс. Говори ли ти нещо?

— Разбира се. Просто исках да те накарам да кажеш Кокс — рекох и отпих от чашата си. — Сигурно им е обещано много повече, когато свършат работата.

— Убеден съм в това. Но не можем да проследим парите. А мъртвият стрелец от мотела е стар техен съкилийник. Все още проверяваме неговите сметки.

Погледнах към Кайл Кирш, който влезе забързано в управлението с двама бодигардове до себе си. Разпознах го от предизборните плакати. Спря да попита нещо на рецепцията, а Мими изскочи от стаята за разпити и се втурна към него. Хвърли се в прегръдките му.

— Добре ли си? — попита тя, а той я погледна със зяпнала уста.

— Аз ли? Ти добре ли си? Какво стана? — попита той и я притисна отново към себе си.

— Някакъв човек ме преследваше, но Куки и шефката й Чарли спасиха живота ми.

Потръпнах. Беше мило от нейна страна да пропусне уточнението, че поначало ние бяхме причината едва да не бъде убита.

Чичо Боб отиде до него и му подаде ръка.

— Господин конгресмен — каза той.

— Вие ли сте детектив Дейвидсън? — попита Кирш и стисна ръката му.

— Да, господине. Благодаря, че дойдохте. Да ви предложа ли нещо, преди да започнем?

Кайл се съгласи да даде показания, като настояваше, че няма нищо за криене. Отново прегърна Мими с тъжна усмивка на лицето.

— Предполагам, че това е краят — каза й той.

— Отдавна трябваше да го направим.

— Така е.

Чудех се дали ще бъдат арестувани, задето не са казали за случилото се по-рано. Надявах се, че не. Те също бяха жертви.

— Това е Чарли Дейвидсън — каза му Мими, като ме видя да се мотая наоколо.

Кайл пое ръката ми.

— Много съм ви задължен.

— Уорън! — Мими се втурна към мъжа си, който пристъпваше неуверено и изглеждаше притеснен както винаги.

Заговорих на Кайл под нос.

— Неприятно ми е да призная, но дълго време мислех, че вие стоите зад убийствата.

Кайл се усмихна тъжно и с разбиране.

— Не ви виня, но ви давам честната си дума — обърна се той към чичо Боб, — че нямам нищо общо с тях. Не съм съвсем невинен, но не съм виновен за убийство. — Той извади мобилния си телефон. — Знам, че трябва да поговорим, но ще възразите ли да се обадя на майка си? Не можах да се свържа с баща си. Мисля, че е отишъл за риба, а никога не взима телефона си. Искам да ги уведомя къде съм, преди да са го чули от новините.

— Ни най-малко — отговори Чибо.

— Благодаря. — Той продължи през рамо, докато ние се отдалечавахме от него. — На гости е при баба ми в Минесота.

Двамата с чичо Боб замръзнахме на място. Аз пристъпих и хванах ръката на Кайл, като я дръпнах от ухото му.

Той се намръщи и прекъсна.

— Нещо не е наред ли?

— Кайл… Господин конгресмен…

— Кайл е добре, госпожице Дейвидсън.