Вторият гроб отляво

— Заподозрените за убийствата са наели сътрудниците си в Минесота. Казвали ли сте на майка си или на баба си какво се случва? За станалото в Руис? Или дори, че Томи Запата се е канел да признае за случилото се?

Кайл примигна изненадано, осмисляйки казаното от мен, после се обърна настрани, а лицето му се превърна в маска на удивление.

— Кайл, всички присъствали в онази стая с Хана Инсинга, освен вас с Мими са мъртви. И повярвайте ми, Мими нямаше да доживее още един ден, ако онзи имаше думата. — Докоснах го внимателно по рамото. — Така оставате само вие.

Той покри очи с ръка и задиша дълбоко.

— Майка ви да е взимала наскоро заем от сто хиляди долара?

— Не — отговори той и ме погледна мрачно. — Майка ми има много пари. Не би й се наложило да взима заем от мен.

Това обясняваше луксозната къща в Таос, в която живееше с пенсиониран шериф.

— Мислите ли, че е способна на…

— Майка ми е повече от способна, повярвайте ми. — Изведнъж в гласа му се почувства горчивина, хладна и непрощаваща. — Казах й за всичко случило се в онази нощ преди двайсет години. Тя ме накара да се закълна, че ще мълча пред баща си. Заяви, че ще ме арестуват и ще ме винят не по-малко от останалите. В мига, когато ни разпуснаха от училище за лятото, тя ме прати при баба ми.

— Знаела е през цялото време? — попита чичо Боб.

Той кимна.

— Когато й казах, че двамата с Томи Запата се каним да признаем, тя заяви, че нищо не е по-важно от Сената. А после и президентството. — Той се засмя рязко и пронизително. — И бездруго никога нямаше да се получи. Хората щяха да научат за миналото ми, за начина ми на живот. Такива като мен не стават президенти, но тя настояваше да опитам, като започна с място в Сената. — Той се втренчи в мен настойчиво. — Тази жена е луда.

— Може би е по-добре да дадете показания веднага — намеси се чичо Боб.

Поведе го към друга стая за разпити, а аз останах сама. Главата ми бумтеше, като че вътре имаше симфоничен оркестър, но бяхме минали от Петата симфония на Бетовен към „Лятно време“ на Гершуин. Чувствах се добре поне за едно нещо. Мащехата ми може да беше луда, но не беше убийца. Поне доколкото аз бях наясно.

Взех две таблетки ибупрофен и седнах на един стол в чакалнята. Клепачите ми натежаха повече, отколкото ми се нравеше, но исках да изчакам Куки и да видя какво ще открие чичо Боб. Бях почти сигурна, че току-що бяхме разкрили мистерията с убийствата. Обаче клепачите ми не ги беше грижа. Светът се замъгли и леко се завъртя около мен. После се появи баща ми. Реших, че е научил за случилото се и е дошъл да провери как съм.

— Здравей, татко. — Надигнах с мъка тялото си от стола и го прегърнах уморено. Не го бях виждала от нощта, в която бяхме нападнати, което ме правеше много лоша дъщеря.

— Защо си тук? — попита той, като ме стискаше здраво. — Ти защо си тук?

— Трябва да дам показания за нападението.

— О!

— Защо си увита в одеяло? Какво става?

— Татко, добре съм. Нищо необичайно. Свързано е с работата ми.

— Чарли — каза той загрижено, — трябва да си намериш друга работа.

Намусих се, когато видях да влизат Дениз и Джема. Бях изненадана да видя половинката му с него, също както и сестра си.

— Защо си тук? — попита Дениз. — Мислех, че тя няма да идва. — Тя се втренчи въпросително в баща ми.

Той проскърца със зъби. Явно му стана гадно, че дъртата крава се изтърва така. Джема вдигна ръка за поздрав, а после се прозя. Изглеждаше толкова изтощена, колкото се чувствах аз.

— И защо нямало да идвам аз? — попитах татко.

Той поклати глава.

— Имаме да свършим някои неща. Не знаех, че ще искаш да присъстваш — каза той нерешително. Това беше интересно. — Ти трябва да дадеш показания от своя гледна точка по-късно. Не исках да ти губя времето или да влияя на думите ти.

— Явно имаме късмет — заявих, а лицето ми беше озарено от широка усмивка. — Вече съм тук. Ще се радвам да се присъединя към веселбата.

Баща ми раздвижи челюстта си, а към нас се приближи чичо Боб.

— Конгресменът записва показанията си — обърна се Чибо към мен. — Мисля, че ще отнеме известно време. Сега можем да прослушаме записите.

— Записите? — попитах кротко и невинно.

— Да, записите от обажданията на Карузо до баща ти. Лиланд ги е записвал, но трябва да ти призная, братко — обърна се той към баща ми, — не съм убеден, че Дениз и Джема ще искат да ги чуят.

— Разбира се, че искаме — намеси се Дениз, а после мина покрай тях и се запъти към конферентната зала. Баща ми беше толкова смутен, че беше притеснително.

— Това е страхотно — заявих и я последвах с танцова стъпка. — Да убиеш двайсет и седем заека с един куршум. Кой да помисли, че посещението в участъка ще се окаже толкова продуктивно?

— Още е малко вкисната — обясни чичо на баща ми.