Вторият гроб отляво

— Не, нямахме… Вие не разбирате. — Тя спря и прехапа долната си устна, а после продължи, като въздъхна примирено. — Никой не го знае. Никой. Но Кайл е гей. В банята си говорехме за момчета.

О, гръм и мълнии. Ставаше все по-интересно.

— Добре, нека помисля — промърморих и потърках челото си. — Кажи ми защо вечеряхте с Томи Запата онзи ден?

Тя сбръчи вежди.

— Той помоли да се срещнем. Донякъде се боях да откажа. Каза, че е изнудван и вече не може да си намери място.

Изнудването явно убеждаваше хората, че вече не могат да живеят със стореното от тях. Беше невероятно.

— Каза, че се е срещнал с Кайл и го е предупредил, че ще се изправи и ще признае всичко, ще поеме отговорност за своята роля в цялата тази история. Попита дали ще го подкрепя. Канеше се да съобщи на полицията как са заплашили Кайл и мен, как са ни принудили да ги прикрием.

Дотук все още не намирах никаква логика.

— Семейството на Кайл има пари, а ти си омъжена за богат мъж и въпреки това вас никой не ви е изнудвал? — попитах невярващо.

— Не, но мислехме, че знаем кой го прави.

— Наистина ли?

— Томи смяташе, че е Джеф Харгроув.

— Почакай, онзи с най-големите шансове да влезе в затвора за изнасилване и убийство ли? Този Джеф Харгроув ли?

— Да, според Томи се бил забъркал в някакви финансови проблеми и решил, че след като Томи притежава сервиз, ще бъде лесна мишена. И Томи беше прав. Проверих досието на Джеф…

Биваше си я.

— Направил е депозити в същите дни, когато Томи му е давал парите. Общо три.

И все пак и Томи и Джеф бяха мъртви.

— Кайл ми позвъни по-късно — продължи тя. — Каза, че Томи му се е извинил, задето най-вероятно ще съсипе политическата му кариера.

— Това е доста добра причина за някого да убие, Мими — намеси се Куки.

— Не, Кайл не го беше грижа. Беше решил да застане редом с Томи. Днес се канеше да произнесе реч с Томи до себе си и да съобщи за случилото се.

Смело.

— Може да е променил решението си.

Тя въздъхна гневно.

— Само ако познавахте Кайл. Това, което предполагате, е в пълен разрез с характера му. Той и бездруго чувства, сякаш живее в лъжа, заради това, че крие хомосексуалните си наклонности.

Плъзнах ръка по лицето си. Болеше ме главата и то не само заради сътресението. Мислех, че вече съм разрешила този случай. Така ми се падаше, като си въобразявах такива неща.

— Добре — заявих с гневен глас, — какво направи Кайл, след като ти напусна Албукърки? Те смекчиха ли отношението си към него?

Мими сви рамене, а устата й представляваше права линия.

— Кайл е добър актьор. В крайна сметка убеди Джеф, че е на тяхна страна. Когато учебната година свърши, направи същото, което и аз. Замина и прекара цялото лято при баба си.

— Някой заплаши ли те след срещата с Томи Запата? Затова ли избяга?

— Не ми отне дълго време да осъзная, че всички измират. Знаех, че семейството ми е в опасност. Докато аз бях мишена, а те се намираха около мен, не беше безопасно за тях. Затова един ден се качих на такси и избягах. Ако не беше този пожар, досега да съм в Споукейн.

— Запазила си живота си — отбеляза Куки. — Сега трябва да ти осигурим безопасност.

Да, докато най-накрая не разберях какво се случваше.

Осветлението угасна и ни обгърна зловеща тишина. Изшътках им, приклекнах и хвърлих поглед през вратата на офиса. Благодарение на аварийното осветление в коридора успях да видя нечие огромно тяло, най-вероятно това на Хълк, да лежи на пода.

— Мамка му — продумах, неспособна да повярвам. — Нима са ни проследили? — Определено трябваше да обръщам повече внимание кой се движи по петите ми. Това беше нелепо.

— Кой? — попита Мими, а силният й шепот се разнесе по коридора.

Куки я накара да замълчи, като сложи пръст на устата й. Хванах едната ръка на Мими, а Куки другата и се втурнахме навън от офиса към заден изход, който бях забелязала на идване. Запромушвахме се сред кашони и чували към вратата възможно най-тихо. За наш късмет барабанящият по покрива дъжд ни осигури някакво прикритие. На вратата имаше ръчка за спешни случаи, но тя най-вероятно щеше да задейства аларма и аз се поколебах. От друга страна може би именно от аларма имахме нужда.

Поведох всички към тъмния ъгъл до вратата и се свихме там, докато се опитвах да реша дали искаме да привличаме такова внимание.

— Здрасти, шефе — поздрави Ейнджъл, който изникна от моята страна.

Подскочих, с което стреснах Куки и Мими, и му се намръщих.

— Отново? Сериозно ли? — прошепнах.

— Какво правиш?

— Бягам от лошите. Какво друго ми се налага да върша най-редовно?

— С кого говори? — попита Мими.

— Ами… — Куки се притесни за момент, а после отговори: — Репетира за пиеса.

— Сега?

— Да те оставя ли просто да си вършиш работата? — попита Ейнджъл и се изкикоти дрезгаво. Направих гримаса и се обърнах към Куки.

— Добре — прошепнах й. — Приготви си телефона. Изтичайте през вратата и не спирайте за нищо на света. Аз ще я затворя и ще се опитам да я блокирам отвън.

— С какво? — попита Куки, а шепотът й беше писклив от страх.

— Куки — казах и стиснах ръката й, — някога лъгала ли съм доверието ти?