Жестокият месец

– Всички имахме усещането, че нещо ни напада – обясни Клара и другите кимнаха.

В този момент вратата на бистрото се отвори и в заведението влязоха Бовоар и Лемио. Приказваха си. Гамаш им махна. Двамата замълчаха и се приближиха до компанията около камината.

През матовите стъкла проникваше слънчева светлина и в салона се чуваше тихо жужене от разговорите на другите клиенти. Цареше тягостна атмосфера.

– Разкажете ми какво се случи – каза тихо Гамаш.

– Медиумката беше поръсила сол и запалила свещите – заразказва Мирна с широко отворени очи, сякаш виждаше всичко в момента. – Бяхме седнали в кръг...

– Държахме се за ръце – вметна Габри. Дишането му бе плитко и учестено; изглеждаше, сякаш може да припадне от самия спомен. На Гамаш му се стори, че почти чува тупкането на сърцето му.

– Никога не ме е било страх толкова много – призна Клара. – Дори когато съм карала по магистралата в снежна буря.

Всички закимаха. Добре познаваха усещането, че всеки момент ще се простиш с живота си (или ще попаднеш в огнена катастрофа, или ще излетиш от пътя невидим в хаотично завихрящите се снежни парцали).

– Е, нали това бе целта на цялото начинание? – намеси се Питър, седнал на страничната облегалка на креслото на жена си. – Да се уплашите.

„Дали това беше идеята?“ – запита се Клара.

– Отидохме, за да прочистим мястото от зли духове – заяви Мирна, но сега, на ярката дневна светлина, обяснението прозвуча абсурдно.

– И може би малко да се поуплашим – призна Габри. – Вярно е – добави, като видя лицата им.

Клара трябваше да признае, че беше истина. Как можеха да са толкова глупави? Толкова ли заседнал и скучен бе животът им, че да търсят и да създават опасности. Не, не да създават. Опасността винаги е била там. Те я бяха предизвикали. И тя се отзова.

– Жана, медиумката, каза, че може да чуем нещо да идва – обясни Мирна на Гамаш. – За момент всичко притихна, а после ми се стори, че чух нещо.

– Аз също – обади се Габри. – До леглото. Някой се завъртя в леглото!

– Не, беше в коридора – възрази Клара, отмести очи от огъня и се вгледа в лицата им. Спомни си за миналата нощ, когато лицата на всички бяха осветени от пламъците. Отворили бяха широко очи така напрегнати, сякаш готови всеки момент да хукнат. Представи си, че отново е в онази ужасна стая, която миришеше на цветя като погребално бюро. Отново чу тътрене зад гърба си.

– Стъпки. Имаше стъпки. Жана каза, че те идват. Мъртвите идват.

Бовоар почувства, че сърцето му ще спре, и ръцете му се вкочаниха. Запита се дали Лемио би имал против, ако стисне ръката му, но реши, че предпочита да умре.

– Те идват, така каза – съгласи се Мирна. – После добави още нещо.

– От покрива или нещо такова – опита се да си спомни Габри.

– От тавана – поправи го Мирна.

– И мазето – добави Клара. Гледаше изпитателно Гамаш и ѝ се стори, че инспекторът пребледня. Спомените от подземието на имението „Хадли“ навярно още го преследваха.

– И тогава се случи – каза Габри.

– Не точно – поправи го Клара. – Тя добави още нещо.

– Те са навсякъде около нас – прошепна Мирна. – Явете се. Сега!

Плесна с ръце и Бовоар за малко да получи удар.

28 Не! (фр.) – б. р.

29 Христо Владимиров Явашев (Кристо) е световноизвестен скулптор и художник, прочут с оригиналните си пространствени художествени инсталации, по които дълги години работи заедно със съпругата си Жан-Клод (1935–2009). Роден в Габрово през 1935 г., той емигрира през 1957 г. – б. р.

30 Благодаря, хазяин (фр.). Гамаш използва това обръщение, тъй като обикновено отсяда в пансиона на Оливие и Габри, когато е в Трите бора. – б. р.

ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА

– И тогава тя умря – каза Габри.

Оливие се приближи безшумно зад него и постави ръце на раменете му. Габри изпищя:

– Tabernacle!31 Да ме убиеш ли искаш?

Проклятието изведнъж се вдигна. Стаята отново стана светла и Гамаш забеляза огромен поднос със сандвичи, който се бе появил върху масичката.

– Какво се случи после? – попита, като взе парче разцепена франзела с разтопено козе сирене и рукола.

– Мосю Беливо я свали долу, а Жил хукна да докара колата – отговори Мирна, след като и тя си избра сандвич: печено пиле и манго върху кроасан.

– Кой Жил?

– Сандон. Дървосекач е. Беше на сеанса с гаждето си, Одил.

Гамаш си спомни имената от списъка на свидетелите, който носеше в джоба си.

– Жил я закара. Хейзъл и Софи се качиха при него – обясни Клара. – Другите взехме колата на Хейзъл.

– Боже, Хейзъл! – възкликна Мирна. – Някой чувал ли я е днес?

– Аз се обадих – отговори Клара. Погледна подноса, но нещо не ѝ се ядеше. – Говорих със Софи. Хейзъл била твърде разстроена, за да се обади.

– Хейзъл и Мадлен бяха ли близки? – попита Гамаш.

– Най-добри приятелки. Още от училище – обясни Оливие. – Живееха заедно.

– Не като любовна двойка – уточни Габри. – Поне доколкото знам.

– Стига глупости! Разбира се, че не са любовници – скастри го Мирна. – Мъже! Мислят си, че ако две зрели жени живеят заедно и показват привързаност една към друга, значи са лесбийки.