Жестокият месец

– От какво е умряла Мадлен Фавро, докторе?

– От ефедрина. В организма ѝ имаше доза, пет-шест пъти по-висока от препоръчителната.

Гамаш кимна:

– Това пишеше и в доклада от токсикологията. Възможно ли е да го е поела по време на вечерята?

– Би трябвало. Ефедринът действа доста бързо. И не мисля, че е било трудно да го сипят незабелязано в храната ѝ.

– Има обаче и друга причина, нали? Не всеки, предозирал с ефедрин, умира с изражение на ужас на лицето си.

– Така е. Искате ли да знаете какво всъщност я е убило?

Гамаш кимна.

Шарън Харис погледна силното му, спокойно лице и кимна към хълма.

– Ето това я е убило. Имението „Хадли“.

– Стига, докторе. Къщите не убиват – опита се да прозвучи убедително Гамаш.

– Къщите може би не, но страхът убива. Вярвате ли в духове? – Инспекторът не отговори и тя продължи: – Аз съм лекар, учен, но съм влизала в къщи, които ме плашат до смърт. Канили са ме на гости на съвсем прилични места, дори в нови къщи. И пак съм изпитвала страх. Усещала съм присъствие.

Поколеба се. Дали да му разкаже всичко? Дали да признае? Знаеше, че трябва да го направи. За да помогне за откриването на убиеца, трябваше да сподели тайната си. Знаеше също, че никога не би признала тези неща пред друг полицай.

– Вие вярвате ли в къщи с духове? – попита Гамаш.

Доктор Харис изведнъж стана отново на единайсет. Пак се промъкваше през боровата гора към къщата на Трембли: погребана в пущинака, изоставена, тъмна, зловеща.

– Преди години там са убили някого – прошепна приятелката ѝ. – Момче. Било е удушено и наръгано с нож.

Чувала беше, че е било пребито до смърт от чичо си, но други твърдяха, че е умряло от глад.

Духът му обаче се върнал и още бил в къщата. Чакал. Чакал да обладае тялото на друго дете. За да се възроди и да отмъсти за смъртта си.

Промъкнаха се на метри от къщата на Трембли. Беше нощ и тъмната гора ги заобикаляше отвсякъде. Всичко, което изглеждаше познато и успокояващо през деня, сега беше зловещо. Чу се пращене на клонки като приближаващи стъпки, после нещо изскърца и малката Шарън Харис побягна. Тичаше през гората, препъваше се, клоните деряха лицето ѝ, а зад гърба ѝ се чуваше задъхано дишане. Дали бе на приятелката, която тя изостави? Или мъртвото момче се опитваше да я хване? Почти усети как то я сграбчва за раменете със студените си ръце и се опитва да изтръгне живота от тялото ѝ.

Колкото повече бягаше, толкова по-голям ставаше ужасът ѝ. Накрая изскочи от дърветата. Разплакана, уплашена до смърт и сама.

Дори сега, когато се взреше в огледалото, различаваше миниатюрните белези, оставени от клоните и от собствения ѝ страх. И си спомняше онази нощ, в която бе изоставила приятелката си да бъде погубена от духовете вместо нея. Разбира се, другото момиче изскочи от гората секунди след нея също разплакано. И двете разбраха, че мъртвото момче все пак е откраднало нещо от тях. Приятелското им доверие.

Шарън Харис не знаеше дали има къщи, обладани от духове, но беше сигурна, че има такива хора.

– Дали вярвам в къщи с духове ли, инспекторе? Сериозно ли ме питате? Мен, лекаря, човека на науката?

– Да, точно това ви питам – усмихна се Гамаш.

– А вие вярвате ли?

– Достатъчно добре ме познавате, докторе. Аз вярвам във всичко.

Шарън Харис се поколеба още малко, но се реши. „Какво толкова?“

– Там има нещо. – Не се наложи да сочи, и двамата знаеха кое място има предвид. – Но какво, не знам. Мадлен Фавро е наясно, но е трябвало да умре, за да разбере. Аз поне не съм чак толкова любопитна.

Известно време поседяха мълчаливо на пейката, насред спокойното селце. Докато те си говореха за духове, демони и смърт, край тях хората разхождаха кучетата си, приказваха си, работеха в градините. Гамаш чакаше доктор Харис да продължи и гледаше как Рут се опитва да подмами двете пухкави топчици да влязат в езерото.

– Днес направих малко проучване за ефедрата. – Харис извади бележник от джоба си. – Спада към голосеменните.

– Това е растението, от което се извлича ефедринът, нали?

– Знаете ли вече?

– Полицай Лемио ми каза.

– Ефедрата расте навсякъде. Използва се при хрема и алергии. Китайците я познават от векове като ма хуанг. По-късно фармацевтичните компании започват да извличат чист ефедрин.

– Казахте, че расте навсякъде...

– Питате се дали я има и тук? Да, има я. Вижте там. – Харис посочи голямо дърво на моравата.

Гамаш стана, отиде там и се наведе, за да вдигне сухо кафяво листо, останало от есента.

– Това е гинко – обясни патоложката, като отиде при инспектора и вдигна друго листо. Беше с необичайна форма, като ветрило с дебели жилки. – То също е от семейството на голосеменните.

– От него може ли да се извлече ефедрин? – попита Гамаш.

– Не знам дали се извлича от листата, от кората или от друга част на растението. Пък и фактът, че принадлежат към едно и също семейство, не гарантира, че във всичките се съдържа ефедрин. Едно мога да кажа със сигурност: сама по себе си комбинацията от ефедрин и уплаха не би могла да причини смърт.

Двамата се върнаха на пейката. Гамаш потърка листото между пръстите си и усети допира на скелета от сухи жилки.