Жестокият месец

– Виждали ли сте нещо подобно в книжарницата? – попита.

Мирна се престори, че мисли, но от самото начало знаеше отговора. Щеше да си спомни нещо толкова зловещо. Тя обичаше книгите. Всички книги. Имаше окултни и няколко за магия. Но ако между тях се появеше издание като това, много бързо щеше да я даде. На човек, когото мрази.

– Не, никога.

– А като тази?

Гамаш бръкна във вътрешния си джоб и извади книгата, която току-що бе прочел от кора до кора. Не му се искаше да свършва.

Очаквал бе любезен, любопитен поглед. Може би усмивка и разпознаване. Но не очакваше ужас.

– Къде намерихте това?! – Мирна грабна книгата от ръката му и я бутна отстрани на креслото.

– Какво има? – попита Гамаш, изненадан от реакцията ѝ.

Жената сякаш не го чу. Трескаво заоглежда стаята. Мосю Беливо бе застанал на вратата, изглеждаше объркан. След секунда влезе.

Мирна вдигна отново книгата и я постави на масата. Отгоре вече имаше малка купчина: странното подвързано с кожа томче с червена ръка на корицата, една Библия и тази книга със смешна илюстрация, която бе причинила толкова тревога.

– Коя е Сара Бинкс? – попита Гамаш, като почука по корицата.

– Сладкодумницата от Саскатун – отговори Мирна, сякаш това обясняваше всичко.

Инспекторът вече бе потърсил информация за „Сара Бинкс“ в интернет и знаеше, че книгата е написана като шеговита биография на най-лошата поетеса в света. Беше сърдечна, топла и смешна, а Мадлен я бе държала скрита.

– Намерих я в дъното на едно чекмедже в спалнята на Мадлен.

– Била е у Мадлен?

– Очаквахте, че ще е при друг ли?

– Не мога да следя книгите. Хората си ги разменят. Това е проклятие за книжаря. Вместо да купуват, си ги заемат.

Мирна очевидно беше разстроена, но не от нерегламентираното разменяне на книги. Постоянно се озърташе, изглеждаше изнервена и нащрек.

– Какъв е проблемът? – попита Гамаш.

Бързо се досети за отговора. Мирна спря поглед върху слабия мъж на бара. Мосю Беливо изглеждаше тъжен и объркан.

– Винаги е такъв – отбеляза тя, взе шепа кашу и разсипа няколко ядки по масата. Гамаш разсеяно ги взе и ги лапна.

– Какво искате да кажете?

Мирна се поколеба за миг, преди да отговори:

– Знам, че има причина. Жена му боледува дълго, преди да почине. А сега и смъртта на Мадлен. И все пак той е в състояние всеки ден да излиза, да отваря магазина си и да работи, сякаш всичко е наред.

– Може би е свикнал със скръбта. Превърнала се е в нормално състояние за него.

– Може би. Ако жена ви почине, ще отидете ли на работа на следващия ден?

– С Мадлен не са били женени – изтъкна Гамаш, като побърза да прогони идеята за смъртта на Рен-Мари.

– Но Жинет му беше съпруга, а той отвори магазина на следващия ден. Дали просто има кураж, или виждаме близката противоположност?

– Какво?

– Близката противоположност е понятие в психологията. Две емоции, които изглеждат еднакви, но всъщност са противоположни. Едната се проявява като другата, или така ни се струва, но едната е здравословна, а другата – вредна, извратена.

Гамаш остави чашата си. Пръстите му бяха навлажнени от кондензираната вода. Или беше от пот, внезапно избила по дланите му? Тътенът на бурята, дъждът и градушката, които шибаха ожесточено прозорците, разговорите и смехът в бистрото заглъхнаха.

Инспекторът се наведе и понижи глас:

– Бихте ли ми дали пример?

– Има три такива двойки – обясни Мирна, като също се наведе и зашепна, макар че не знаеше защо. – Привързаност, замаскирана като любов, жалост като състрадание и равнодушие като самообладание.

Гамаш замълча за момент. Вгледа се в очите на жената и се опита да вникне в дълбокия смисъл на онова, което бе казала. Сигурен беше, че то има по-дълбок смисъл. Току-що бе чул нещо много важно.

Но не можеше да разбере съвсем. Премести поглед към камината, а Мирна отново се облегна назад и разклати червеното вино в тумбестата чаша.

– Не разбирам – призна след малко детективът и отново погледна събеседничката си. – Бихте ли обяснили?

Жената кимна:

– Жалостта и състраданието са най-лесни за разбиране. Състраданието включва емпатия – да възприемаш страдащия човек като равен. При жалостта е друго. В този случай изпитваш превъзходство.

– Така е. Но двете трудно се разграничават.

– Именно. Дори от човек, който усеща съответните емоции. Почти всеки твърди, че чувства състрадание. То е благородно чувство. Но в действителност много хора изпитват жалост.

– Значи жалостта е близката противоположност на състраданието?

– Точно така. Прилича на състраданието, проявява се като него, но всъщност е негова противоположност. И докато има жалост, няма място за състрадание. Тя унищожава, прогонва по-благородната емоция.

– Защото се заблуждаваме, че изпитваме едното, но всъщност чувстваме другото.

– Заблуждаваме себе си и околните.

– А любовта и привързаността?