Жестокият месец

По-младият детектив взе филийка хрупкава франзела, намазана с дебел слой пастет, и отхапа. Отвън вятърът виеше. Вътре всичко бе спокойно и безгрижно.

След минути вратата се отвори и в стаята влетя Жана Шове с полепнала по лицето коса и шокирано изражение. Гамаш стана и леко ѝ се поклони за поздрав. Жената се настани на маса, доста отдалечена от тяхната.

– Готов съм да се обзаложа, че Никол я е изгонила от пансиона. Само тя може да уплаши жена, която възкресява мъртвите, толкова, че да хукне навън в подобна буря.

Ордьоврите дойдоха. Габри постави крем супа с омар пред Гамаш и френска лучена супа пред Бовоар.

Инспекторите започнаха да се хранят и продължиха разговора си. За Бовоар това бе любимата част от разследването. Когато се съветваха за случая. Обменяха идеи. Нищо официално, не водеха записки. Просто разсъждаваха на глас. Докато хапват и пийват.

– Какво ти направи впечатление? – попита Гамаш и почука по годишника. Супата му имаше прекрасен вкус на омар с лек аромат на коняк.

– Струва ми се, че надписът под снимката ѝ от завършването има някакво значение.

– Забележката за женския затвор ли? Да, и аз си го помислих.

Гамаш отново отвори на снимките от завършването, но този път се загледа в Хейзъл. Очевидно бе посетила козметичен салон, преди да се снима. Косата ѝ беше бухнала, очите – очертани с твърде много грим и изпъкнали. Отдолу пишеше: „Хейзъл обичаше физическото и театралния клуб.“ И после едно странно твърдение на английски: „Тя никога не стана гневна.“

Никога не се е ядосвала, замисли се Гамаш и се почуди дали това е пример за самообладание, или за равнодушие. Що за човек не се ядосваше никога?

Отвори на страницата на театралния клуб. Там имаше снимка на Хейзъл, усмихната и прегърнала силно гримирана актриса. Отдолу бе изписано: „Мадлен Ганьон като Розалинда в „Както ви харесва“. Програмата на суперуспешната училищна пиеса бе написано лично от продуцента ѝ Хейзъл Ланг.“

– Чудя се как Мадлен е имала време за всичко. Да спортува, да играе в училищната трупа – сподели Бовоар. – Дори е била мажоретка. – Обърна на съответната страница. – Ето, вижте. Тук.

И наистина, там също беше Мадлен. Ухилена до уши, с лъскава коса дори на черно-бялата снимка. Всички носеха къси полички. Прилепнали пуловерчета. Свежи, весели лица. Всичките – млади, всичките – красиви. Гамаш прочете имената на мажоретките: Моника, Джоана, Мадлен, Жоржет. Само една липсваше. Някоя си Жана. Жана Потвен.

– Забеляза ли името на липсващата мажоретка? – попита Гамаш. – Жана.

Завъртя годишника към Бовоар и погледна към самотната жена на далечната маса.

– Мислите ли... – започна Бовоар и кимна натам.

– И по-странни съвпадения съм виждал.

– Като сеанси и духове? Мислите ли, че е възможно с помощта на магия да се е трансформирала от мажоретка в това?

Двамата мъже погледнаха изпитателно невзрачната жена, облечена в сив пуловер и панталон.

– Видях сред камънака цвете да цъфти/ и мъже с лица уродливи да вършат добрини55 – издекламира Гамаш, без да изпуска Жана Шове от поглед.

В този момент влезе Оливие с основното. За Бовоар удоволствието бе двойно: не само дойде вечерята, но и шефът му спря да рецитира стихове. На младия детектив му беше писнало да се преструва, че разбира неща, които му бяха напълно непонятни.

От порцията coq au vin56 на Гамаш се носеше наситен аромат с неочаквано загатване за клен. В отделна бяла чиния бяха подредени крехки млади фасулчета и карамелизирани морковчета. Пред Бовоар се озова пържола на скара с пържен лук. Отделно го чакаше и цяла купчина пържени картофи.

Младият инспектор можеше да умре щастлив още в този момент, но щеше да изпусне десерта – крем брюле.

– Според вас кой го е извършил? – попита шефа си, докато хапваше картофки.

– За жена, която всички толкова обичат, списъкът на заподозрените е твърде дълъг. Убита е от човек, който има достъп до ефедрин и е знаел за сеанса. Но вероятно е бил наясно и с друго.

– Какво?

– Че Мадлен Фавро е имала болно сърце.

Гамаш разказа на Бовоар за доклада на съдебния лекар.

– Но никой от хората, с които говорихме, не го спомена – изтъкна Бовоар, като отпи глътка бира. – Възможно ли е убиецът да не е знаел? Да си е мислел, че ефедринът и уплахата в имението „Хадли“ ще са достатъчни.

Гамаш топна парче топъл хляб в соса на ястието си.

– Възможно е – кимна.

– Но ако Мадлен е имала болно сърце, защо го е държала в тайна?

„И какви други тайни е отнесла в гроба?“ – запита се главният инспектор.

– Може убиецът просто да е извадил късмет – предположи Бовоар.

Но и двамата знаеха, че макар убиецът да е разчитал на много неща, късметът не е бил сред тях.

53 Наздраве (фр.). – б. пр.

54 Главният персонаж от повестта „Невидимият“ (The Invisible Man) на американския писател Хърбърт Уелс, Грифин, е млад учен без хуманни ценности. – б. р.

55 Гамаш цитира английския поет Джон Мейсфийлд (1878–1967). – б. р.

56 Пилешко с вино (фр.). – б. пр.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ВТОРА