Жестокият месец

– Трябвало е да се случи още нещо, така ли?

– Необходимо е било още нещо – кимна Харис.

– Какво? – попита инспекторът с надежда отговорът да не е „дух“.

– Мадлен Фавро е имала болно сърце.

– Така ли?

– Да. Ако съдя по аутопсията, сърцето ѝ е било сериозно увредено. Почти със сигурност от рака на гърдата.

– Ракът на гърдата уврежда сърцето?

– Не самият рак, а лечението. Химиотерапията. При млади жени ракът на гърдата може да бъде изключително агресивен, затова лекарите предписват медикаменти във високи дози. Обикновено информират всяка пациентка за рисковете: постоянно гадене в продължение на месеци, опадване на косата и опасност от сърдечни проблеми. Другият вариант е сигурна смърт от рак.

– Жесток избор – измърмори Гамаш.

– Така е.

– Изглеждате адски сериозни – отбеляза Рут Зардо и се приближи до пейката им. – Омазвате случая „Фавро“ ли?

– Вероятно. – Гамаш стана и се поклони на поетесата. – Познавате ли доктор Харис?

– Не сме се виждали.

Двете жени се ръкуваха. Шарън Харис се запознаваше с Рут за около десети път.

– Радвахме се на децата ви – заяви Гамаш и кимна към езерото.

– Имат ли си имена? – поинтересува се Харис.

– Голямата е Роза, а малката – Лилия. Защото ги намерихме между цветята, които растат край езерото.

– Красавици.

В това време Роза се гмурна в езерото. Лилия направи крачка и се препъна. Макар да бе с гръб към птиците, Рут явно усети, че нещо не е наред, и бързо закуцука към брега. Извади по-малкото пате прогизнало, но живо.

– За малко – отбеляза, като нежно избърса главицата на мъничето с ръкава си.

Шарън Харис се запита дали не трябва да каже нещо. Нима Рут не виждаше колко крехка е Лилия?

– Задава се буря – отбеляза патоложката, като кимна към небето. – Не искам да съм на път, когато започне. Но имам да ви съобщя още нещо, което може да ви е полезно.

– Какво? – попита Гамаш, докато я изпращаше до колата ѝ.

Рут се запъти обратно към дома си, следвана от крякащата Роза и с Лилия в ръка.

– Съмнявам се да има общо със смъртта ѝ, поне не пряко, но изглежда странно. Ракът на Мадлен Фавро се е активизирал. При това сериозно. Имаше метастази в черния дроб. Не големи, но по моя преценка е нямало да доживее до Коледа.

Гамаш се замисли върху току-що наученото.

– Дали е знаела?

– Нямам представа. Възможно е да не е била наясно. Но има жени с рак на гърдата, които познават телата си почти на телепатично ниво. Това е изключително силна връзка. Декарт не е бил прав. Няма разделение между разум и тяло. Тези жени знаят не само първоначалната диагноза. Разбират, когато ракът се върне.

Шарън Харис се качи в колата и потегли точно когато се появиха първите големи дъждовни капки, вятърът се усили, а небосводът стана тъмнолилав и непроницаем. Гамаш се добра до бистрото, преди небето да се продъни. Настани се в едно кресло, поръча си уиски и анасонова луличка и се загледа през прозореца към развихрящата се буря. Питаше се кой ли би желал да убие вече умираща жена.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА

– Интересна ли е книгата?

Мирна се наведе над рамото на Гамаш. Инспекторът се бе вглъбил толкова, че отначало не я забеляза.

– Не знам – призна и ѝ подаде четивото си. Изпразнил бе джобовете си от книгите, които беше събрал. Чувстваше се като ходеща библиотека. Останалите детективи събираха пръстови отпечатъци и други улики, а той – книги. Не всеки би се съгласил, че подходът му е правилен.

– Ужасна буря. – Мирна се тръшна в голямото кресло срещу него и поръча червено вино. – Слава богу, че не трябва да излизам. Всъщност, ако поискам, мога никога да не излизам. Всичко, от което имам нужда, е тук.

Жената доволно разтвори ръце и пъстрият ѝ кафтан се разпери върху страничните облегалки на креслото.

– Храна от Сара и мосю Беливо, компания и кафе...

– Виното, Ваше Величество! – обяви Габри и постави тумбеста чаша върху тъмната маса пред тях.

– Свободен си. – Мирна кимна с удивително царствен маниер. – Имам вино, уиски и всички книги, които бих пожелала някога да прочета.

Вдигна чашата си за наздраве и Гамаш стори същото.

– Santé53.

Двамата се усмихнаха и загледаха как дъждовната вода облива матовите стъкла на прозорците.

– Да видим сега какво имаме тук. – Мирна сложи очилата си и заразглежда подвързаното с кожа томче, което Гамаш ѝ беше дал. – Къде намерихте това? – попита след малко, като остави очилата да увиснат на връвчицата си и да се приземят върху широката ѝ гръд.

– В стаята, където е умряла Мадлен. Беше в библиотеката.

Мирна веднага остави книгата, сякаш злото бе заразно. Илюстрацията на корицата беше простичка, но впечатляваща. Малка ръка, очертана в червено. Приличаше на кръв, но Гамаш се успокояваше, че е просто мастило.

– Това е книга за магия – каза Мирна. – Не видях издателство и идентификационен номер. Вероятно е апокрифно издание.

– Имате ли представа от коя година е?

Мирна се наведе над книгата, но не я докосна.

– Кожата на гърба се е напукала малко, а част от страниците изглеждат отлепени. Сигурно лепилото се е разсъхнало. Предполагам, че е отпреди Първата световна война. Има ли надпис?

Гамаш поклати глава.