Баудолино

Да отиде в Константинопол наистина било опасно, защото няколко години по-рано, още преди Андроник да вземе властта, насъскани именно от него, жителите на града се разбунтували срещу латинците, намиращи се там, като избили доста от тях, обрали къщите им и принудили мнозина да се спасяват на Принцовите острови. Вече изглеждало, че венецианците, генуезците и пизанците можели отново да се движат из града, защото били необходими за благополучието на империята, но Гийом II, крал на Сицилия, се готвел да нападне Византия и за гърчолята дали ще си провансалец, германец, сицилианец или римлянин, нямало значение, все си бил латинец. Така че нашите приятели решили да отплават от Венеция и да се появят в Константинопол като търговци, дошли по море от Тапробан (това било идея на Абдул). Къде бил този Тапробан знаели малцина, може би никой, и във Византия не можели да знаят какъв език говорят там.

И така, Баудолино се облякъл като персийски велможа, раби Соломон, когото щели да разпознаят като евреин дори в Йерусалим, облечен в дълга тъмна роба, цялата осеяна със знаците на Зодиака, щял да се представи за лекар на групата, Поета със син кафтан приличал на турски търговец, Киот можел да мине за ливанец, от тези, дето са зле облечени, но имат кесии, пълни с жълтици, Абдул, който си бил избръснал главата, за да не си личи, че е червенокос, наподобявал високопоставен евнух, а Борон се правел на негов слуга.

Колкото до езика, решили да използват помежду си говора на крадците, който били научили в Париж до съвършенство — доказателство за това колко били залягали на другото учение през онези щастливи дни. Този език, неразбираем дори за самите парижани, във Византия можел чудесно да мине за тапробански.

Отплавали от Венеция в началото на лятото, при една спирка през август узнали, че сицилианците били завладели Тесалоники и навярно вече кръстосвали край северния бряг на Пропонтида, затова като влезли в този ръкав посред нощ, капитанът предпочел да избиколи към отсрещния бряг, за да се насочи след това към Константинопол, сякаш иде от Халкедония. Като утеха за това отклонение им обещал едно красиво пристигане, достойно за василевси, защото — както казал — Константинопол трябвало за пръв път да се види така: като се появи насреща им при първите слънчеви лъчи.

Когато призори Баудолино и другарите му се качили на мостика, в първия момент изпитали разочарование, защото брегът бил обвит в гъста мъгла, но капитанът ги успокоил: трябвало така да се приближат към града, бавно, и тази мъгла, която между другото вече се топяла от първите лъчи на изгрева, щяла бавно-бавно да се разсее.

След още един час плаване капитанът им посочил някаква бяла точка — бил върхът на един купол, който сякаш пробивал мъглявата завеса. За кратко време в това бяло петно покрай брега се очертали колоните на някакви дворци и после контурите и цветовете на къщи, на камбанарии, обагрени в розово, и още по-надолу градските стени с техните кули. И ето, изведнъж се появила една голяма сянка, още покрита от провлачени изпарения, които се издигали над върха на една височина и се носели във въздуха, докато изящно и великолепно под лъчите на изгряващото слънце, сякаш изникнало по чудо от нищото, блеснало кубето на „Света София“.

От този миг нататък зрелището непрекъснато се обновявало — още кули и още кубета изниквали от небето, което полека-лека се прояснявало, сред тържество от зеленина, позлатени колони, бели перистили, розови мрамори, и цялата слава на императорския Буколеон, с неговите кипариси сред многобагрения лабиринт от висящи градини. И след това се появил входът на Златния рог, с голямата верига, която го преграждала, и бялата кула на Галата вдясно.

Баудолино говореше развълнувано, а Никита повтаряше печално колко бил красив Константинопол, когато бил красив.

— Ах, беше наистина град, предлагащ доста вълнения — каза Баудолино. — Едва пристигнали, усетихме какво става в него. Попаднахме на Хиподрума тъкмо когато се подготвяше екзекуцията на един противник на василевса…