Баудолино

От лявата страна на иконостаса видели да влиза Зосим, обвит в кафтан, досущ като този на раби Соломон. Баудолино, обзет от гневен порив, насмалко щял да изскочи от скривалището си и да се нахвърли върху предателя. Със стъпки, изразяващи уважение, монахът водел един мъж във великолепни одежди, следван от други двама. От почтителното поведение на двамата било видно, че мъжът е именно василевсът Андроник.

Владетелят се спрял рязко, впечатлен от постановката. Прекръстил се благочестиво пред иконостаса, после попитал Зосим:

— Защо ме доведе тук?

— Господарю — отвърнал Зосим, — доведох те тук, защото само на свещено място може да се практикува истинската хидромантия и да се установява правилният контакт с царството на покойните.

— Не съм малодушен, но не се ли боиш да призоваваш мъртвите? Зосим се изсмял дръзко.

— Господарю, мога да вдигна тези две мои ръце и спящите от десетте хиляди погребални ниши в Константинопол ще се прострат покорни в краката ми. Но нямам нужда да извиквам към живот тези тела. Разполагам с един необикновен предмет, който ще използвам, за да вляза във връзка със света на мрака.

Запалил голяма факла от близкия триножник и я поднесъл към жлеба, вървящ по ръба на големия купел. Мазната течност се подпалила и обръч от пламъчета плъзнал около водната повърхност и я осветил с танцуващи отблясъци.

— Още нищо не виждам — обадил се василевсът, наведен над купела. — Запитай твоята вода кой е този, който се готви да заеме моето място. Усещам някакви брожения в града и желая да разбера кого трябва да премахна, за да не се боя от него.

Зосим се приближил към предмета, покрит с червена тъкан, поставен върху колонката, смъкнал с театрален жест покривалото и му поднесъл нещо почти валчесто. Нашите приятели не можели да различат какво е, но видели как василевсът се отдръпнал разтреперан, сякаш се опитвал да отдалечи от себе си нещо ужасяващо.

— Не, не! — извикал той. — Това не! Ти ми го поиска за твоите ритуали, но не знаех, че ще ми го показваш!

Зосим бил вдигнал своя трофей и го показвал на въображаемата публика, завъртайки го във всички посоки на залата като ковчеже със светиня. Била главата на мъртво дете, с напълно запазени черти, сякаш току-що била отделена от тялото, със затворени очи, разширени ноздрички на тънкото издължено носле, две едва-едва открехнати устнички, които откривали ред равни зъбки. Неподвижността и странната привидност на живот в това детско лице изглеждали още по-обредно мистични, защото то имало златист цвят и сякаш искряло на светлината на блещукащите пламъчета, до които Зосим накрая доближил главата.

— Необходимо ми бе да използвам главата на твоя племенник Алексий — обърнал се Зосим към василевса, — за да може да се извърши обредът. Алексий беше свързан с теб по кръвна линия и само той би могъл да бъде посредник между теб и задгробното царство.

След това бавно потопил в течността малкия отблъскващ предмет, оставяйки го да легне на дъното на съда, а Андроник се привел дотолкова, доколкото му позволявал венецът от пламъци.

— Водата помътнява — произнесъл той едва чуто.

— Тя е намерила у Алексий земния елемент, който е очаквала — прошепнал Зосим. — Нека я оставим да се избистри.

Нашите приятели не можели да видят какво става във водата, но разбрали, че в един момент тя отново била станала бистра и на дъното се появило лицето на малкия василевс.

— Хиляди дяволи, тя приема някогашния си цвят! — запелтечил Андроник. — И чета знаци, които се изписват на челото му… О, чудо… Йота, сигма…

Не било необходимо човек да е хидромант, за да открие обяснението на всичко това. Зосим бил взел главата на невръстния василевс, бил изрязал две букви на челото му и после покрил лицето му със златисто мазило, разтворимо във вода. При ритуала, когато изкуственото покритие се разтворило, нещастната жертва поднесла на поръчителя на своето убийство посланието, което без съмнение Зосим, или този, който го бил подучил, искал да стигне до него.

И наистина Андроник продължавал да срича:

— Йота, Сигма, ИС… ИС…

Изправил се, няколко пъти навил на пръстите си космите на посивялата си брада, очите му сякаш пръскали огън, после свел глава в размисъл и след това рязко я вдигнал отново, като буен кон, който едва се сдържа.

— Исак! — изревал василевсът. — Врагът е Исак Комнин! Какво крои там долу в Кипър? Ще му изпратя една флота и ще го унищожа, преди да мръдне, този гадник!

Един от придружителите излязъл от сянката и Баудолино забелязал, че имал лице на човек, готов да опече на скара и собствената си майка, ако няма месо за трапезата.

— Господарю — казал той, — Кипър е твърде далеч, а твоята флота би трябвало да излезе от Пропонтида, минавайки през води, които гъмжат от кораби на сицилианския крал. Но тъй както ти не можеш да идеш при Исак, така и Исак не може да дойде при теб. Не за Комнин бих си помислил аз, а за Исак Ангел, който е в града и ти знаеш колко не те обича.