Баудолино

— Баудолино — хълцал Зосим и плюел вода, — Баудолино, винаги можем да се разберем… Чакай да се изкашлям, моля те, няма как да избягам, какво искате, аз съм сам, вие сте много, нямате ли милост? Чуй, Баудолино, зная, че не искаш да си отмъстиш за онзи мой момент на слабост, ти искаш да стигнеш земята на твоя отец Йоан, а аз ти казах, че притежавам точната карта, която може да ти помогне. Ако затрупаш огъня с прах, ще го угасиш.

— Какво означава това, разбойнико? И престани с тези твои сентенции!

— Това означава, че ако ме убиеш, никога няма да видиш картата. Често, като играят, рибите изскачат над водата и напускат границите на естествената си среда. Аз мога да ти помогна да стигнеш далеч. Да сключим споразумение като честни хора. Ти ме пускаш, а аз те завеждам там, където е картата на Козма Индикоплевт.

Моят живот срещу царството на отец Йоан. Не смяташ ли, че е изгодна сделка?

— Бих предпочел да те убия — отвърнал Баудолино, — но ми трябваш жив, за да се сдобия с картата.

— А след това?

— След това ще те държим вързан и увит в килим, докато не намерим сигурен кораб, който да ни отведе далеч оттук. Едва тогава ще развием килима, защото ако те пуснем веднага, ще изпратиш по петите ни всички убийци на града.

— И ще го развиете във водата…

— Хайде, млъкни, ние не сме разбойници. Ако исках да те убия след време, сега нямаше само да те шамаросвам. А ето, гледай сега, пердаша те за свое удовлетворение, тъй като нямам намерение да ти сторя нещо по-лошо.

И започнал спокойно да го бие — първо една плесница, после втора, сменяйки ръцете: с първия удар му врътвал главата наляво, с втория — надясно, после два пъти със затворена длан, два пъти с разперени пръсти, два пъти с опакото, два пъти саблено, два пъти с юмрук, докато Зосим не станал морав, а Баудолино кажи-речи си изкълчил китките. Тогава казал:

— Сега вече и мен ме заболя. Стига ти толкова. Да вървим за картата.

Киот и Абдул сграбчили Зосим под мишниците и го повлекли, понеже вече не се държал на краката си и можел само да сочи пътя с разтреперан пръст.

— Монахът, когото унижават и той търпи, е като цвете, което поливат всеки ден — мърморел той.

Баудолино се обърнал към Поета:

— Преди време Зосим ме учеше, че гневът, който повече от всяка друга страст разтърсвал и обърквал душата, понякога й помагал. Когато го използваме срещу безсрамниците и грешниците, за да ги спасим и поправим, ние изпълваме душите си с нежност, защото вървим право към целта на небесната справедливост.

— Както казва Талмудът — допълнил раби Соломон, — има наказания, които измиват всички грехове на човека.

21. Баудолино и сладостите на Византия

Манастирът на Катабат бил в развалини и всички вече го смятали за необитаемо място, но на равнището на земята съществували още няколко килии и старата библиотека, макар и останала без книги, била превърната в нещо като трапезария. Там Зосим живеел с двама-трима последователи и един Господ знаел какви били техните монашески занимания. Когато Баудолино и другарите му излезли на повърхността заедно със своя пленник, последователите на Зосим още спели, а и както станало ясно на другата сутрин, били тъй оскотели от своето гуляйджийство, че изобщо не представлявали опасност. Решили, че е по-добре да преспят в библиотеката. Зосим цяла нощ се мятал в съня си, докато лежал на пода между Киот и Абдул, които вече се били превърнали в негови ангели-пазители.

На сутринта всички се настанили около една маса и Зосим бил приканен да продължи разказа си за картата.

— И така, картата на Козма е скрита в двореца Буколеон, на едно място, което зная и до което имам достъп само аз. Ще отидем там късно тази вечер.

— Зосиме — казал Баудолино, — нещо увърташ. Преди всичко обясни ми точно какво казва тази карта.

— Много е просто, как не разбираш? — отвърнал Зосим и взел пергамент и перо. — Вече ти обясних, че всеки християнин, който следва правата вяра, трябва да приеме, че вселената е направена като скинията, за която се говори в Светото писание. Сега внимавайте в това, което ще ви кажа. В долната част на скинията има една маса с дванайсет хляба и дванайсет плода, по един за всеки месец на годината; около масата има един цокъл, който представлява Океана, а около цокъла има перваз, широк една педя, който представлява отвъдната земя, където на изток се намира Земният рай. Небето е представено като купол, който изцяло се опира на крайния ръб на Земята, но между купола и основата се разстила звездното було, а отвъд него е небесният свят, който ще видим с очите си един-единствен път. И наистина, както е казал Исаия, Господ е Този, който е седнал над земята, и жителите й са като скакалци, и Той като тънко було е проснал небето и го е раздиплил като шатра. И псалмопевецът възхвалява Този, който е разстлал небето като шатър. След това Мойсей сложил под булото на Юг един свещник, който осветил цялата земна шир, и на него поставил седем свещи, означаващи седемте дни на седмицата и всички звезди на небето.