Баудолино

— Андроник беше обезумял — поясни Никита. — Вашите латинци от Сицилия бяха удавили Тесалоники в огън и кръв, Андроник беше извършил известни укрепителни работи, но после сякаш забрави за опасността. Отдаде се на разгулен живот, убеден, че враговете не са страшни, погубваше тези, които можеха да му помогнат, излизаше извън града в компанията на уличници и държанки, криеше се сред хълмове и гори като див звяр, следван от своите любовници като петел от кокошки и като Дионисий от вакханки, оставаше само да си навлече кожа на млад елен и шафранена дреха. Общуваше само със свирачи и хетери, невъздържан като Сарданапал, сладострастен като осмоног, неспособен да утоли докрай сластните си желания, хранеше се с едно отвратително нилско животно, подобно на крокодил, за което казваха, че помагало за еякулацията… Все пак не искам да смяташ, че беше лош господар. Направи и много добри неща — намали данъците, издаде няколко указа срещу онези, които ускоряваха потапянето на повредените кораби в пристанищата, за да ги плячкосат, възстанови стария подземен акведукт, заповяда да се поправи църквата на Пресветите апостоли…

— Значи е бил добър човек…

— Не казвай неща, които не съм казал. Един василевс може да употребява властта си, за да върши добро, но за да я опази, трябва да върши зло. И ти си живял край властник и си приемал, че той може да бъде и благороден, и гневлив, и жесток, и грижовен за общото благо. Единственият начин, по който един властник може да избяга от греха, е да се усамоти навръх някоя колона, както са правели някогашните светци, но тези каменни стълбове са отдавна рухнали.

— Не ща да споря с теб за това как е трябвало да се управлява тази империя. Тя си е ваша или поне беше ваша. Продължавам разказа си. Бяхме дошли да живеем тук, при тези генуезци, защото, както вече си се досетил, именно те бяха моите доверени шпиони и именно Главореза един ден откри, че същата вечер василевсът щял да отиде в старата крипта на Катабат, за да присъства на магически и пророчески ритуали. Ако искахме да открием Зосим, това беше удобният случай.

Когато се смрачило, отишли до стената на Константин, където имало нещо като малък параклис, недалеч от църквата на Пресветите апостоли. Главореза обяснил, че оттам се стига право в криптата, без да се минава през църквата на манастира. Отворил една врата, повел ги надолу по няколко хлъзгави стъпала и се озовали в един проход, напоен с миризма на влажна плесен.

— Оттук, като вървите още малко — казал Главореза, — и сте в криптата.

— Ти няма ли да дойдеш?

— Аз не ходя там, където се правят разни работи с мъртвите. Предпочитам да ги правя с живи и да са жени.

Продължили сами и минали през една зала с ниски сводове, където забелязали разхвърляни римски маси и легла, съборени на пода чаши, неизмити съдове с остатъци от някакъв гуляй. Явно чревоугодникът Зосим извършвал там не само ритуали с мъртви, но и други обреди, които биха допаднали и на Главореза. Но всички тези белези на отминала оргия били струпани сякаш набързо в най-тъмните ъгли на залата, защото същата вечер Зосим бил поканил василевса, за да му даде възможност да говори не с проститутки, а с мъртвите, понеже, както се знае — казал Баудолино, — хората вярват на всичко, стига да им се говори за мъртвите.

Отвъд тази зала се процеждали светлини и наистина след малко се оказали в една кръгла крипта, осветена от два вече запалени триножника. Криптата била обкръжена от колонада и зад колоните се виждали входовете на няколко коридора, водещи незнайно къде.

В центъра на криптата имало голям купел, пълен с вода, по чийто ръб се виждало нещо като жлеб, който опасвал купела на равнището на водата и бил пълен с някаква мазна течност. До купела върху малка колона било поставено нещо с неясни очертания, покрито с червена тъкан. От различните разкази, пълни с недомлъвки, които бил чувал, Баудолино бил заключил, че Андроник, след като се бил доверил на разни чревовещатели и астролози, след като напразно бил търсил във Византия някой, който като древните гърци да умее да предсказва бъдещето по полета на птиците, и след като загубил вяра и в цял ред негодници, които се хвалели, че знаят да тълкуват сънищата, вече бил решил да опита с хидромантите, тоест с тези, които като Зосим умеели да виждат предзнаменования, като потапяли във вода някаква вещ, принадлежала на покойник.

Минали зад олтара и като се обърнали, видели иконостаса, от който един огромен Христос Пантократор ги следял със строги широко отворени очи.

Баудолино казал, че ако сведенията на Главореза са верни, след малко наистина щял да дойде някой, тъй че трябвало да се скрият. Избрали едно място зад колоните, докъдето не стигала светлината на триножниците, и застанали там тъкмо навреме, защото вече се чували приближаващи се стъпки.