Читаем Баудолино полностью

И още по-малко навярно са могли да му се понравят новините, които запристигали една след друга през следващите часове. Към Исак в „Света София“ се присъединили мнозина известни люде като Йоан Дука, Исак продължавал да държи речи пред тълпата, която растяла непрекъснато; привечер множество граждани се събрали около него, за да го пазят, и някои дори започнали да мърморят, че вече трябвало да приключат с насилника.

Дали Исак, както твърдяло пророчеството на Зосим, бил подготвял отдавна своя удар, или само умело се бил възползвал от неправилния ход на своите врагове, все едно, но било ясно, че престолът на Андроник се бил разклатил. И също така било ясно, че при това положение щяло да е лудост от страна на Баудолино и компания да се опитват да влязат в двореца, който всеки момент можел да се превърне във всеобща кланица. Всички били съгласни, че се налага да изчакат развоя на събитията в Катабат.

На следната сутрин половината град се изсипал на улицата с викове — хората искали Андроник да бъде хвърлен в тъмница, а Исак да бъде издигнат на императорския престол. Народът нахлул в затворите и освободил много невинни жертви на тиранина, и то с известно потекло, които веднага се присъединили към размириците. То не били размирици, било вече бунт, въстание, взимане на властта. Гражданите сновели въоръжени по улиците, кой с меч и ризница, кой със сопа или тояга. Някои от тях, между които много служители на империята, решили, че може би е дошъл моментът да си изберат нов самодържец, свалили короната на Константин Велики, която висяла над главния олтар на храма, и увенчали с нея Исак.

После, изскачайки войнствена от храма, тълпата обсадила императорския дворец, Андроник отчаяно се опитвал да се съпротивлява, войниците му сипели стрели от върха на най-високата кула, тази, наречена Кентенарион, но бил принуден да отстъпи под натиска на вече разярените си поданици. Тръгнал слух, че си бил откъснал кръста, който висял на шията му, събул пурпурните ботуши, нахлупил островърха шапка, каквито носели варварите, и така предрешен се бил измъкнал през лабиринтите на Буколеон и се качил на кораба си, като взел със себе си съпругата си и проститутката Мараптика, в която бил лудо влюбен. Исак влязъл триумфално в двореца, тълпата завладяла целия град, обсадила хазната, или както я наричали „Златната умивалня“, нахлула в оръжейните и се впуснала да граби дворцовите църкви, като къртела ризите на пресветите икони.

При всяко ново съобщение Зосим все повече се разтрепервал, тъй като вече се носел слухът, че щом разпознаели някой съучастник на Андроник, веднага го посичали. От друга страна, и Баудолино, и приятелите му не смятали за разумно да се мотаят точно в този момент из коридорите на Буколеон. Тъй че, като нямали какво друго да правят освен да ядат и пият, нашите приятели прекарали още няколко дни в Катабат.

После се разбрало, че Исак се преместил от Буколеон в двореца Влахерна, в крайната северна точка на града. Предположили, че поради това Буколеон щял да бъде не толкова добре охраняван и (понеже нямало какво повече да се граби) достатъчно безлюден. Тъкмо този ден Андроник бил заловен на брега на Евксинския Понт и заведен пред Исак. Придворните го били удряли и ритали, били му изскубали брадата и избили зъбите, обръснали му главата и накрая му отсекли дясната ръка и го хвърлили в затвора.

При вестта, че във всички квартали на града са започнали радостни танци и всенародно веселие, Баудолино решил, че в тази бъркотия могат да се запътят към Буколеон. Зосим възразил, че някой може да го познае, но нашите приятели му казали, че няма от какво да се тревожи. Въоръжени с всички пособия, които намерили, те му обръснали главата и брадата, а той плачел, защото, лишен от знаците на монашеското достолепие, се чувствал дълбоко опозорен. И наистина, лъснал като яйце, Зосим се оказал с изтеглена назад брадичка и прекалено издадена като стряха горна устна, с уши, щръкнали като на куче, и Баудолино казал, че приличал повече на Чикинизио, идиота на Александрия, който обикалял улиците на града и подвиквал мръсотии на момичетата, отколкото на постника, за какъвто се представял дотогава. За да оправят несполуката си, го напудрили така, че накрая заприличал на един от онези женствени красавци, на които в Ломбардия децата се подиграват и ги замерят с гнили плодове, но в Константинопол са обичайна гледка. Така че тук никой нямало да му обърне внимание, все едно — по думите на Баудолино — в Александрия да излезе облечен като търговец на извара.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза