Баудолино

Един ден съгледали отдалеч разкошен храм с множество колони и изрисуван тимпан. Но като се приближили, видели, че храмът представлявал само една фасада, защото останалото било скала, и всъщност входът бил високо, издълбан в нея, и за да влезе вътре, човек трябвало да се изкачи, Бог знае как, до там, където достигали само птиците. А като се вгледали, открили, че високо по отвесните стени от лава на планините наоколо били изсечени други фасади, и някъде човек трябвало да се взре, за да различи обработения камък от камъка, изгладен от природата: и тогава се виждали и други изваяни капители, сводове, арки и великолепни колонади. Местните жители, долу в равното, говорели език, много близък до гръцкия, и разказвали, че градът им се наричал Баканор, но храмовете им били отпреди хиляда години, когато по тези места властвал Александрос, велик гръцки цар, който почитал един пророк, разпънат на кръст. Вече били забравили пътя към храма, дори не знаели какво има в него и почитали боговете (казали именно „богове“, а не „Господ Бог“) на открито, в едно оградено място, сред което се възвишавала върху дървен стълб позлатена биволска глава.

Тъкмо този ден целият град се бил събрал по случай смъртта на един младеж, когото всички обичали. На равното в подножието на планината било подготвено пиршество и сред кръга на вече подредените трапези се издигал жертвеник, върху който било положено тялото на покойника. В небето кръжали все по-ниско и по-ниско, сякаш били поканени на празника, орли, ястреби, гарвани и други хищни птици. Облечен в бяло, бащата на покойника се приближил до трупа, отсякъл с брадва главата му и я поставил върху златно блюдо. След което помощниците му, също в бели дрехи, нарязали тялото на късове и поканените се заредили да вземат по един от тях, за да го хвърлят на най-близката птица, която го сграбчвала в полет и изчезвала в далечината. Обяснили на Баудолино, че птиците отнасяли мъртвеца в рая и че този обред бил много по-добър от обредите на други народи, които оставяли мъртвеца да гние в земята. После всички насядали пред масите и всеки вкусил от главата, докато останал само черепът й, очистен и лъскав, сякаш от метал. Използвали го за чаша, от която весело отпили всички, възхвалявайки покойника.

След това се наложило цяла седмица да вървят през един пясъчен океан, чиито дюни се надигали една зад друга, тъй че всичко сякаш се движело под краката на хората и копитата на конете. Соломон, който бил страдал от морската болест по време на плаването от Галиполи, прекарал тези дни в непрекъснати пристъпи на гадене, но не повръщал много, защото изобщо имали твърде малко храна, и било цяло щастие, че преди това затруднение се били запасили с вода. Абдул пък започнал да се тресе от студени тръпки, които през целия остатък от пътя ставали все по-чести, дотам, че той не можел вече да пее, когато приятелите му го подканвали при почивките им под луната.

Случвало се да вървят бързо по затревени равнини и тъй като не се налагало да се преборват с трудности, Борон и Ардзроуни подновявали безкрайните си спорове по въпроса, който вечно ги вълнувал, а именно празното пространство.

Борон използувал обичайния си аргумент, че ако празното пространство съществува във вселената, нищо няма да попречи в празното да съществуват, освен нашия свят, още и други светове. И така нататък, и така нататък. Но Ардзроуни му обръщал внимание, че той смесва вселенското празно пространство, за което можело да се спори, с празното пространство, което се създава в пролуките между една градивна частица и друга. И когато Борон го запитвал какво представляват тези частици, му припомнял, че според някои антични гръцки философи, както и според редица арабски теолози, последователи на Калам, наричани мотокалимуни, не трябва да се мисли, че телата са изградени от плътни вещества. И че цялата вселена, всяко нещо, което се съдържа в нея, и самите ние, сме изградени от невидими частици, които се наричат атоми и които, като се движат непрекъснато, стават източник на живота. И че движението на тези частици е главната причина за всяко изграждане и разпадане. И тъкмо за да могат атомите да се движат, между тях съществува празното пространство. Без това празно пространство между тези частици, които съставят всяко тяло, нищо не може да бъде срязано, счупено или скъсано, нито може да попива вода, нито да поема студ или топлина. Как иначе би успявала да се разтваря храната в нашето тяло, ако не пътува през празните пространства между частиците, от които сме съставени?

— Забоди игла в един надут мехур — обяснявал Ардзроуни — и той ще започне да издиша, защото иглата, като се движи, разширява отвора, който е направила. Но как става така, че за един миг иглата остава забодена в мехура, който е пълен с въздух? Така става, защото иглата се е мушнала в празното пространство между съставните частици на въздуха.