Баудолино

— Твоите частици са си чиста ерес и никой никога не ги е виждал, освен онези араби каломотемуни или там, както ги наричаш — отвърнал Борон. — Докато иглата прониква, вече излиза малко въздух, оставяйки място за нея.

— Тогава вземи една празна бутилка и я потопи във вода с гърлото надолу. Водата няма да влезе в нея, защото в нея има въздух. Изсмучи въздуха от бутилката, запуши я с пръст, за да не влиза въздух, потопи я във водата, отмести си пръста и водата ще навлезе там, където ти си създал празното пространство.

— Водата навлиза, защото природата действа така, че да не се създава празно пространство. Празното пространство е противоприродно и понеже е такова, не може да съществува в природата.

— Но докато водата навлиза в бутилката, а то не става отведнъж, какво има в онази й част, която още не се е напълнила, тъй като ти си изсмукал въздуха от нея?

— Когато изсмукваш въздуха, изтегляш само студения въздух, който се движи бавно, но оставяш вътре топлия въздух, който върви бързо. Водата навлиза и го изпъжда мигновено.

— Сега вземи тази бутилка, пълна с въздух, но я затопли, тъй че вътре да има само топъл въздух. След това я потопи във вода с гърлото надолу. Водата не влиза, защото вътре има въздух. И тя не влиза, въпреки че въздухът вътре е топъл. Следователно няма никакво значение колко е топъл въздухът.

— Така ли? Я вземи пак бутилката и на дъното й, откъм издутата страна, направи дупка. Потопи бутилката във водата от страната на дупката. Водата не влиза в бутилката, защото в нея има въздух. След това допри устни до шийката, която е останала над водата, и изсмучи целия въздух. Колкото повече смучеш въздуха, толкова по-високо се изкачва водата, минавайки през долния отвор. Сега извади бутилката от водата, като държиш запушен горния отвор, за да не може въздухът да влезе. И виждаш, че водата си остава вътре в бутилката и не изтича от долната дупка, поради нежеланието на природата да оставя празно пространство.

— Водата не изтича втория път, защото се е изкачила първия, а едно тяло не може да извършва движение, противоположно на първото, ако не получи нов тласък. А сега чуй какво ще ти кажа. Бодни с игла един надут мехур, остави въздуха да излезе напълно от него, пффф, след това запуши бързо дупката от иглата, после хвани мехура с пръсти от двете му страни и дръпни ей така, както дърпаш кожата на ръката си. Виждаш, че мехурът се разтваря. И какво има вътре в мехура, чиито стени си раздалечил? Празно пространство.

— А кой е казал, че стените на мехура ще се отделят?

— Опитай!

— Не аз, аз не съм по експериментите, аз съм философ и вадя заключенията си на основата на мисленето. И после, ако мехурът се разшири, то е защото има пори и след като е издишал, малко въздух е навлязъл през порите му.

— Така ли? Преди всичко какво представляват порите, ако не празни пространства? И как ще влезе въздухът сам, ако не си му придал някакво движение? И защо след като си изпразнил мехура от въздуха му, той не се е издул от само себе си? И ако има пори, защо тогава, когато мехурът е надут и добре запушен и ти го сплескваш, придавайки движение на въздуха, мехурът не издиша? Защото порите наистина са празни пространства, но са по-малки от частиците на въздуха.

— Ти го сплескай малко повече и ще видиш. И освен това остави за няколко часа надутия мехур на слънце и ще видиш, че малко по малко той ще се сбръчка сам, защото топлината превръща студения въздух в топъл въздух, който излиза по-бързо.

— А ти вземи една бутилка…

— С дупка отдолу или без?

— Без. Потопи я изцяло, но наклонена във водата, и ще видиш как постепенно с навлизането на водата въздухът излиза и прави „плоп, плоп“, доказвайки така своето присъствие. След това извади бутилката, изпразни я, изсмучи целия й въздух, запуши с палец отвора й, потопи я под наклон във водата и си махни палеца. Водата влиза, но нито се чува, нито се вижда някакво „плоп, плоп“. Защото вътре има празно пространство.

В този момент Поета ги прекъснал, като припомнил на Ардзроуни, че не бива да се разсейва, защото от всичките тези „плоп, плоп“ и бутилки пътниците ожаднявали, а стомашните им мехури били сухи, и че щяло да бъде по-разумно да се насочат към някоя река или някое друго място, по-влажно от това, на което се намирали.

От време на време чували за Зосим. Някой го бил видял, друг бил чул да се говори за мъж с черна брада, който питал за царството на отец Йоан. При което нашите приятели веднага запитвали:

— И какво му казахте?

И почти винаги чували все един отговор: че му били казали това, което се знаело по тези места — че това царство било на изток, но за да се стигне до него, били нужни години.