Читаем Баудолино полностью

— Притежаваме земята, дърветата, слънцето, луната и звездите. Когато сме гладни, ядем плодовете на дърветата, които те, следвайки слънцето и луната, произвеждат сами. Когато чувстваме жажда, отиваме до реката и пием от нея. Всеки има по една жена и според лунния цикъл опложда своята спътничка, докато не роди двама сина, и тогава ние даваме единия на бащата, другия на майката.

Баудолино изразил изненадата си, че не вижда нито храм, нито гробище, и старецът обяснил:

— Мястото, на което живеем, е и нашият гроб, ние умираме тук, потъвайки в съня на смъртта. Земята ни ражда, земята ни храни и в земята заспиваме своя вечен сън. Колкото до храма, знаем, че на други места издигат нарочни домове, за да почитат в тях това, което наричат Създателя на всички неща. Но ние вярваме, че нещата са се родили по милостта на charis-а, от само себе си, и от само себе си продължават да съществуват, както пеперудата опрашва цвета, който, като израсте, ще я храни.

— Но доколкото разбирам, вие практикувате любовта и взаимното уважение, не убивате животни и още по-малко себеподобните си. В името на коя повеля го правите?

— Правим го именно за да запълним отсъствието на каквито и да било повели. Единствено като практикуваме и проповядваме доброто, можем да утешим себеподобните си за това, че нямат един Отец.

— Не е възможно да се живее без Отец — прошепнал Поета на Баудолино. — Погледни до какво състояние бе сведена нашата хубава войска след смъртта на Фридрих. Тези тук гонят вятъра, но не познават живота…

Борон обаче бил впечатлен от мъдростта на стареца и го обсипал с въпроси:

— Кои са повече, живите или мъртвите?

— Мъртвите са повече, но не е възможно да бъдат преброени. Затова тези, които се виждат, са повече от онези, които вече не могат да бъдат видени.

— Кое е по-силно, смъртта или животът?

— Животът, защото слънцето, когато изгрява, е с ярки и блестящи лъчи, а когато залязва, изглежда по-слабо.

— Кое е по-голямо, земята или морето?

— Земята, защото и морето лежи върху земя.

— Кое се е появило първо, нощта или денят?

— Нощта. Всичко, което се ражда, се образува в тъмнината на утробата и едва след това излиза на светло.

— Коя е по-добрата страна, лявата или дясната?

— Дясната. Защото и слънцето се появява отдясно и извървява своя път наляво, а жената кърми първо от дясната гърда.

— Кой е най-свирепият звяр? — намесил се Поета.

— Човекът.

— Защо?

— Запитай себе си. И ти си един звяр, който има до себе си други хищници, и от жажда за власт искаш да лишиш от живот всички останали хищници.

Тогава Поета казал:

— Но ако всички бяха като вас, морето никога нямаше да бъде преплавано, земята нямаше да е обработена, нямаше да се родят големите царства, които придават величие на дребните земни неща и внасят ред в техния безпорядък.

На което старецът отвърнал:

— Всяко от тези неща е, разбира се, голямо щастие, но това щастие е изградено върху чуждото нещастие, а ние това не го желаем.

Абдул запитал дали знаят къде живее най-красивата и най-далечна от всички принцеса.

— Търсиш ли я? — запитал старецът.

Абдул му отвърнал, че да.

— Виждал ли си я?

Абдул отвърнал, че не.

— Искаш ли я?

Абдул отвърнал, че не знае.

Тогава старецът влязъл в колибата си и излязъл от нея с метален поднос в ръце, толкова гладък и лъскав, че всичко наоколо се отразявало в него като в повърхността на тиха вода.

— Веднъж получихме в дар това огледало и не можехме да го откажем от любезност към дарителя. Но никой от нас не би желал да се погледне в него, защото това може да го изпълни със суетна радост от тялото му и обратно, с ужас от някой негов недостатък, и така би живял в страх, че другите го презират. В това огледало може би някой ден ще видиш, което търсиш.

Вечерта преди да заспят Бойди прошепнал с навлажнени очи:

— Нека останем тук.

— Хубаво ще изглеждаш гол като червей — смъмрил го Поета.

— Може би желаем прекалено много — обадил се раби Соломон, — но вече не можем да престанем да го желаем.

На другата сутрин продължили пътя си.

27. Баудолино в мрака на Абказия

След като напуснали гимнософистите, дълго скитали, все така питайки се по какъв начин да стигнат до Самбатион, без да минават през ужасяващите места, за които те им били разправяли. Напразно. Прекосявали долини, прегазвали бързеи, катерели се по стръмни урви. Ардзроуни правел своите изчисления по картата на Козма и ги известявал, че ту Тигър, ту Ефрат, ту Ганг трябвало да са някъде наблизо. Поета му викал да млъкне и го наричал грозно черно чудовище, а Соломон го уверявал, че рано или късно ще стане отново бял, и така се редели все еднакви дни и месеци.


Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза