Читаем Баудолино полностью

Баудолино ликувал. Обсипали местните хора с въпроси за това какво ги очаквало, но разбрали, че и те не знаели къде се намира царството на отеца, а били само твърдо убедени, че такова царство съществувало някъде на изток. Нещо повече, тъй като влъхвите произхождали от въпросното царство, за тях било чудно, че те не знаели нищо сигурно за него.

— Пресвети люде — казал добрият първосвещеник, — вие явно не сте като онзи византийски монах, който преди време мина оттук и търсеше това царство, за да върне на отеца някаква реликва, която му била открадната. Видът му не вдъхваше доверие и явно беше еретик като всички гърци от крайморските земи, защото непрекъснато зовеше Светата Богородица, а Несторий, нашият баща, светилникът на правдата, ни е научил, че Мария е била само майка на Христос-човека. А нима може човек да си представи един Бог в пелени, един Бог на два месеца, един Бог, разпнат на кръст? Само езичниците дават майки на своите богове!

— Този монах е наистина неверник — прекъснал го Поета — и знайте, че реликвата той я открадна от нас.

— Дано го накаже Бог. Оставихме го да продължи пътя си, без да му кажем нищо за опасностите, които ще срещне, така че не узна нищо за Абказия, да се продъни дано в тамошния мрак. И няма да му се размине срещата с мантикората и с черните камъни на Бубуктор.

— Приятели мои — тихо се обадил Поета, — тези хора биха могли да ни съобщят много ценни неща, но само защото за тях сме влъхвите; а тъкмо затова не смятат, че е необходимо да ни ги казват. Ако ме послушате, трябва да поемем час по-скоро, защото ако продължим да говорим с тях, ще изтърсим някоя глупост и те ще разберат, че не знаем това, което влъхвите би трябвало да знаят. Не можем да им предложим главата на Кръстителя, защото влъхви да се занимават със симония, нещо никак не ми се връзва. Да се омитаме по-скоро, защото може да са добри християни, но не е казано, че са кротки с тези, които се опитват да ги метнат.

Така че пътешествениците се сбогували на бърза ръка, като получили в дар много припаси и се питали каква ли ще е тази Абказия, в която човек така лесно се продънвал.


Бързо се запознали с черните камъни на Бубуктор. Те били пръснати по целия бряг на тази река и едни чергари, които били срещнали малко по-рано, им обяснили, че който ги докоснел, ставал черен като тях. Ардзроуни им казал, че, напротив, те навярно били скъпоценни камъни, че чергарите навярно ги продавали на някой далечен пазар и говорели тези приказки, за да попречат на други да ги събират. Той се спуснал да ги събира и да показва на приятелите си колко са лъскави и съвършено изгладени от водата. Но както говорел, лицето му, вратът му и ръцете му бързо станали черни като абанос; той разтворил дрехата си и гръдта му също се оказала съвсем черна; разголил ръцете и краката си, и те също били станали черни като въглен.

Хвърлил се гол в реката, затъркалял се в нея, започнал да търка кожата си с пясъка от дъното… Напразно. Бил станал черен като нощта, виждало се само бялото на очите му и червените му устни сред космите на брадата му, която също била станала черна.

Отначало останалите щели да се пръснат от смях, докато Ардзроуни проклинал майките им, после се помъчили да го утешат.

— Нали искаме да ни взимат за влъхвите — казал Баудолино. — Е, добре, поне един от тях е бил черен; кълна се, че единият от тримата, които почиват сега в Кьолн, е черен. Така нашата дружина става още по-правдоподобна.

Соломон, по-чувствителен от другите, си припомнил, че бил чувал за камъни, които променяли цвета на човешката кожа, но че имало лек за това и Ардзроуни щял да стане по-бял и отпреди.

— Да-да — изхихикал Мулето, — на куково лято!

При което се наложило да удържат нещастника, който се спуснал да му отхапе ухото.


Един хубав ден навлезли в гъста гора с клони, натежали от всякакви плодове. През нея течала река с вода, бяла като мляко, и тук-там се разкривали зелени поляни с палми и лози, отрупани с великолепни гроздове, чиито зърна били едри като шишарки. Сред една от тези поляни видели село с прости и груби колиби от измита слама, от които наизлезли хора, чисто голи от главата до петите, като на някои от мъжете много дългите и гъсти бради само случайно покривали срамните части. Жените изобщо не се свенели да показват гърдите и корема си, но създавали чувството, че го правят по твърде невинен начин: безстрашно срещали погледа на новодошлите, но без да им внушават неприлични помисли.

Говорели гръцки, любезно посрещнали гостите и им казали, че били гимнософисти, с други думи, хора, които постигали мъдростта и благоразположението на ближния в невинна голота. Предложили на нашите приятели да се разходят свободно из горското им селище, а когато се смрачило, ги поканили на вечеря, като им поднесли само свободно растящи зеленчуци. Баудолино задал няколко въпроса на най-стария между тях, към когото всички се отнасяли с особена почит. Запитал го какво притежават и той отговорил:

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза